Нина с неохота излезе на светло. Широката уста на Круглов се разтегна в самодоволна усмивка.

— Добре. Благодаря ви, че ни намерихте Екскалибур. — Той й даде знак да излезе навън.

— Къде е Клоуи? — попита Нина, докато бавно се изкачваше по стръмното. Също както и Захар, Круглов очевидно нямаше представа, че Чейс също е в гробницата.

— Тук е. Йорги, доведи я. — Круглов махна с ръка на някого; само след миг се появи Клоуи, водена от мъжа с качулката, когото Мичъл беше изхвърлил от замъка. Той седеше до нея и я държеше здраво за ръката.

— Клоуи — каза Нина, като спря на няколко фута от изхода. — Добре ли си? — Клоуи не отговори, само успя да кимне ужасена. — Пуснете я. Вече не ви трябва.

— Така е — съгласи се Круглов. — Йорги.

Йорги се ухили — и Клоуи потрепна, отметна глава назад и изпъшка. Той пусна ръката й тя падна по лице на земята със стърчащ от гърба нож.

— Не! — изпищя Нина. — Копелета гадни! Защо я убихте, тя не беше направила нищо!

Максимов като че ли споделяше мислите й и очевидно възрази нещо на руски. Шефът му го отряза с едно махване на ръката.

— Излизай от дупката — заповяда той, изваждайки пистолет. — Веднага!

Докато излизаше, Нина усети, че й се повдига при вида на падналата Клоуи и кръвта, която се просмукваше в якето й.

— О, господи — прошепна тя, когато излезе навън и видя руснаците, заобиколили входа. Максимов, Дина, убиецът на Клоуи и още трима, които не познаваше. Мичъл лежеше заедно с Екскалибур на земята в краката на Круглов.

Не виждаше никакъв начин за бягство.

Освен ако Чейс не измислеше нещо.

Потискайки шока от току-що случилото се отвън, Чейс откри онова, което търсеше — остър камък, който стърчеше от полегата стена на тунела. Той се приближи и разби фотоапарата в него, отчупвайки стъклото, покриващо светкавицата. Круглов чу звука и се наведе, за да открие източника му.

Чейс включи брояча и хвърли фотоапарата обратно в тунела — после започна да брои на ум. Десет, девет…

— Ти! Навън! — изрева Круглов и вдигна пистолета си.

— Добре де, излизам — отвърна Чейс, като вдигна ръце и бързо започна да се изкачва по склона навън. Видя Мичъл на земята, Нина, коленичила край бездиханната Клоуи — и хората на Круглов, скупчени около водача си. Той погледна към Нина и с очи й показа земята. По лицето й се изписа разбиране. — Но знаете ли какво прави „квак“?

Круглов го погледна озадачен.

— Какво?

— Патката! — Той се хвърли на земята и Нина го последва.

На дъното на тунела броячът на фотоапарата стигна до нулата.

Той изщрака, светкавицата проблесна…

И електрическата искра запали метана във въздуха.

Концентрацията на газ едва ли беше достатъчна, за да се подпали, но се получи и само след миг огънят се запромъква през тунелите към дълбоките джобове, наситени с метан, които се намираха в дълбините на Хълма. Те изригнаха и верижната реакция породи взривна вълна, която се понесе към изхода…

От тунела изригна горещ въздух, Круглов и неговите бандити бяха засипани от пръст и изпопадаха по земята. Само след миг огнената топка избухна през отвора като дъх на разярен дракон. Круглов успя да се отмести встрани, закривайки лицето си с ръце, но един от хората му закрещя ужасено, след като дрехите и косата му пламнаха.

Чейс скочи на крака и потъна в облака от горещ въздух и бушуващ огън, заби юмрук в лицето на Йорги и го запрати надолу по хълма. Мичъл сграбчи Екскалибур и замахна към Дина, избивайки пистолета от ръката й с тъпата страна на острието. Оръжието падна в тревата. Той го грабна и скочи на крака.

Нина също се изправи, хвана една лопатка, замахна с нея като с брадва и я заби в слабините на един от другите бандити. Той нададе сподавен вик, залитна и се претърколи през ръба на терасата. Тъкмо се канеше да халоса и Круглов с лопатата, когато Мичъл дотича до нея и я хвана за ръката.

— Хайде! Трябва да тръгваме! Веднага! — Тя хвърли лопатата по един от другите руснаци, поваляйки го на земята.

Чейс видя, че Круглов е изпуснал пистолета си на земята, приготви се да се хвърли върху него и забеляза Мичъл, който буквално влачеше след себе си Нина по терасата.

— Еди, размърдай се! — изкрещя американецът.

Чейс се поколеба за миг, след което хукна след тях.

— Ти имаш пистолет! — извика на Мичъл, след като ги настигна. — Застреляй ги!

— Много са! Трябва да се махаме от тук!

Чейс не беше съгласен — въпреки че бяха повече на брой, хората на Круглов бяха объркани и още не бяха започнали да се съвземат. Но тъй като пистолетът беше у Мичъл, Чейс нямаше друг избор, освен да ги последва.

Те хукнаха по терасата към стръмния северен склон на Хълма. Въпреки стръмния терен, пред тях стояха няколко крави, стреснати от шума. След като заобиколиха нервните животни, Чейс се обърна назад. Круглов се беше изправил и раздаваше заповеди. Подчинените му хукнаха след тях.