Мичъл се замисли.

— Възможно е магистралите от провинцията, които се срещат в Лондон, да пречупват потоците земна енергия и да ги пренасочват. Знаем, че можем да използваме снопове антени, за да съберем земната енергия, което означава, че сигурно има и други начини за това. След като мечът вече е в ръцете ни, сигурно няма да е трудно да ги открием. — Той внимателно загърна Екскалибур с кадифения плат, след което го прибра в кутията му и я затвори.

— И сега какво? — попита Чейс.

— Сега ли? Ще отнесем и двата меча в DARPA за анализ. След като приключим, Екскалибур ще бъде върнат в Англия и предполагам, че ще заеме мястото си в Британския музей или Бъкингамския дворец. Междувременно Васюкович гризва дръвцето. — Мичъл се усмихна. — Което лично мен идеално ме устройва.

— А ние? — попита Нина.

— Връщаш се в АСН с поредното постижение. Атлантида, гробницата на Херкулес, а сега крал Артур и Екскалибур — доста впечатляваща биография! Трябва да се гордееш със себе си. — Той вдигна двете кутии. — Що се отнася до мен, аз се прибирам в Щатите с тези две бебчета, за да се помъчим да разгадаем най-напред от какво ги е направил Мерлин. Щом го направим, ще бъдем в състояние да създадем свои свръхпроводници — и чичо Сам ще се сдобие с първия в света работещ генератор на земна енергия.

Нина кимна с глава.

— За в бъдеще ще се опитам да не бъда толкова консервативна по въпроса. Мислех си, че цялата тази работа със земната енергия е просто псевдонаучни дрънканици, но се оказа, че Бернд е прав за нея. Обзалагам се, че той дори не си е представял, че аз ще го докажа физически.

— Но го направи — каза Мичъл. Той млъкна за момент и остави едната от кутиите. — Адски много съм ти задължен. Нина, без теб никога нямаше да открием мечовете… и без теб, Еди. — Той целуна Нина по бузата, след което протегна ръка към Еди. — Сериозно, човече, свърши страхотна работа.

— И ти не се справи зле — отвърна Чейс с равен глас. После хвана ръката на Мичъл и я разтърси.

— Добре тогава — рече Мичъл и отново вдигна металната кутия. — Като че ли това е засега. Хотелът е резервиран и за тази вечер, така че ще можете спокойно да се преоблечете. Приятно прекарване през останалата част от почивката ви — съжалявам, че така я прекъснахме.

— Всъщност нямах нищо против — промърмори Чейс. Мичъл се усмихна и излезе от стаята, като отнесе кутиите със себе си.

Нина изчака вратата да се затвори и заговори.

— Мисля, че знам защо мечът реагира само на моето докосване — каза тя. — Просто не исках да го споделя пред Джак — не знам до каква степен е запознат с генома на атлантите. Когато открихме Атлантида, Кристиан Фрост ми каза, че според изследванията му около един процент от земното население притежава същия геном като древните атланти — че това са преките им наследници. Аз съм в този един процент. Някои от по-фантастичните легенди за Атлантида разказват, че атлантите са имали необичайни сили; никога не съм им вярвала, защото ми звучаха като чиста фантазия, но кой знае? — Тя погледна към ръцете си. — Това, че накарах меча да заблести само с едно докосване определено може да се квалифицира като необичайно. Може би атлантите са знаели как да произведат свръхпроводим метал, дори да са нямали представа какво означава това. Може би Мерлин просто се е опитвал да създаде същото нещо.

Тя зачака реакцията му. Такава липсваше.

— Еди? Чу ли ме?

— Разбира се, че те чух, да не съм глух — отвърна той и се намръщи. — Просто не ме интересува. — Той пристъпи към нея. — За бога, Нина! Казах ти да не ходиш там и виж какво се случи! Едва не те убиха. А аз не знам какво… — Той си пое дълбоко дъх. — Не знам какво ще правя, ако те изгубя.

— Заради Джак ли? — възкликна Нина невярващо.

— Какво? — Чейс се обърка за миг, преди да осъзнае, че тя е разтълкувала напълно погрешно признанието му. — Не, нямах това…

— За бога, Еди! — извика Нина. — Не мога да повярвам, че ти наистина ревнуваш от Джак! Какво, да не би да мислиш, че след като ти взе работата, се кани да ти отнеме и жената?

— Какво имаш предвид под работата ми?

— Нали смяташ, че работата ти е да ме пазиш? — каза Нина. — А аз просто тичам наоколо и се забърквам в неприятности, само за да можеш да ме спасяваш. И изведнъж се появява Джак и започва да прави същото нещо, освен това е американец като мен, че и доктор на всичкото отгоре, също като мен, и ти започваш да се чувстваш застрашен!

Чейс скръсти гневно ръце.

— Това е най-смешното нещо, което съм чувал през живота си.

— Така ли? — Тя се обърна с гръб към него и погледна към Гросвенър скуеър — силуетите на дърветата и сградите се очертаваха в здрача. Видя Мичъл да слиза по стълбите пред входа на посолството и да се качва в очакващото го черно такси. Незнайно защо носеше само едната кутия. — Ти реагираше параноично всеки път, когато ставаше въпрос за Джак, и се държеше като… — Гласът й секна.

Такси…