— Джак, стреляй!

— Искаш да застрелям кравите?

— Не! Стреляй над главите им, подплаши ги!

Мичъл насочи пистолета във въздуха и стреля три пъти. Кравите веднага изпаднаха в паника, и препуснаха в тромав галоп по-далеч от шума…

Право към руснаците.

Круглов забеляза приближаващите се полудели от страх животни и без да се колебае, скочи от терасата и се затъркаля надолу по хълма. Останалите реагираха по-бавно, Дина се поколеба за миг, след което последва примера на Круглов и се хвърли надолу по хълма. Максимов се спря, сякаш не можеше да повярва на очите си, а другите двама побързаха да сменят посоката и хукнаха обратно по терасата.

Не можаха да стигнат далеч.

Дори някой с габаритите и силата на Максимов не може да спре препускаща крава — което не го спря да се опита да сграбчи водачката на стадото, която профуча покрай него, заслепена от страх. Тя го повлече със себе си, докато най-накрая той не я пусна и не излетя встрани, събаряйки един от бягащите мъже. Двамата се затъркаляха надолу по склона и се спряха в подножието му.

Кравите продължиха да препускат. Другият руснак се обърна назад и имаше време само да изкрещи, преди две от животните да връхлетят върху него, по едно от всяка страна, и да го стъпчат до смърт.

— Като са толкова мууудни, намериха си го! — каза Чейс със зловеща усмивка.

Нина реагира с отвратено изпръхтяване на каламбура му.

— Къде отиваме сега?

Мичъл кимна с глава, докато заобикаляха Хълма. Пътеката водеше през полето. На края й се виждаше телената ограда с портал, отвъд който започваше път. На пътеката стояха объркани няколко туристи, които не знаеха как да реагират на неочаквания звук от изстрели.

— Ако успеем да си намерим кола, ще се махнем от тук и ще повикаме подкрепление. Ще се обадя в посолството, те ще уведомят англичаните и за двайсет минути ще ни осигурят въоръжени части, хеликоптери, всичко, от което се нуждаем.

Те хукнаха през полето. Нина се обърна, за да види какво става отзад. Останалите руснаци продължаваха да ги преследват.

— Стига да оживеем още двайсет минути!

— Трябва! — Стиснал меча с едната си ръка, Мичъл използва другата, за да се прехвърли през портата. Чейс изчака Нина да я прескочи, след което сам преодоля препятствието.

— Така, сега кола. — Нина се огледа. Бяха се озовали край тесен селски път. В единия му край бяха паркирани две черни беемвета; това сигурно бяха колите на руснаците. — Можеш ли да ги подкараш?

Мичъл поклати глава.

— Не за толкова кратко време. — Единственото друго превозно средство, което се виждаше, беше един стар небесносин микробус фолксваген. Те размениха разочаровани погледи. — Не бих си избрал точно това…

Но нямаха друг избор. Круглов и останалите се приближаваха.

Хукнаха към вана. Пасажерската врата беше отворена и отвътре се разнасяха лениви облаци дим. Чейс отвори шофьорската врата. Младеж и девойка го изгледаха със замъглени от марихуаната очи.

— Здрасти, здравейте — каза Нина. — Трябва да вземем на заем колата ви.

— Съжалявам, но не мога да ви я дам — отвърна апатично мъжът и префърцуненият му акцент подсказа, че изборът му на кола е признак на моден писък, а не на финансови затруднения. — Разбирате ли, съществува едно нещо, наречено лична собственост и…

Мичъл измъкна пистолета.

— Излизай от шибания микробус!

Младата жена изпищя и излетя от фолксвагена, мъжът вдигна ръце и побърза да се измъкне след нея.

— Добре де, взимайте я, не ми трябва чак толкова, само не ме наранявайте!

— Разкарай тоя боклук — изръмжа Чейс, като грабна димящата цигара марихуана от пепелника и я метна към пътя. После седна на шофьорското място и потърси ключовете, които откри на таблото. — Скачайте вътре!

Нина седна на предната седалка, а Мичъл отвори задната врата и скочи вътре. Задната част на микробуса беше превърната в мъничък апартамент, с легло, малка маса и дори походна газова печка. Той остави Екскалибур на леглото и приготви пистолета.

Чейс запали колата. Стартерът прецъка няколко пъти, преди да се чуе характерния звук на двигателя на фолксваген. Той даде газ, превключи със замах на първа скорост и отпусна съединителя. Фолксвагенът потегли едва-едва, но поне се движеха.

Поглед в огледалото за обратно виждане…

— Главите долу! — изрева той и се сви в седалката си, подкарвайки микробуса по тесния път. Нина се сви на кълбо, Мичъл се просна на пода зад нея, а задното стъкло се пръсна на парчета. Руснаците ги засипаха с автоматичен огън. Монтираният отзад двигател пое няколко куршума, които изчаткаха по цилиндричния блок и разкъсаха бронята. От разкъсаните възглавници се разхвърчаха пера.