— Като че ли се е запътил за Лестър скуеър — каза таксиметровият шофьор. Движеха се като костенурки, бавно дори за лондонските стандарти, тротоарите бяха пълни с народ.

— Какво става? — попита Нина.

— Филмова премиера в „Емпайър“, госпожице. По-рано докарах две момичета — искаха да видят онзи американец, който играе в него, как му беше името, онзи с големите зъби. Грант Торн май. Жена ми го харесва, но според мен си е просто поредният силиконов американец. Не се обиждайте, госпожице.

— Аха. Хей, той спира — каза Нина, забелязвайки, че другото такси отбива встрани.

— Спрете тук — каза Чейс на шофьора. Таксито рязко спря до тротоара, докато Мичъл излизаше. Чейс плати на шофьора. — Задръжте рестото.

— Благодаря, приятел — отвърна шофьорът. Нина отвори вратата и видя Мичъл, който потъна в тълпата. — Дано хванете крадеца!

— Можеш ли да се ориентираш тук? — попита тя, докато двамата с Чейс тичаха след Мичъл, опитвайки се да не го изгубят в тълпата.

— Горе-долу. Докато бях със София, живеехме в Лондон.

— Така ли? Хм. Никога не си ми го казвал.

— Не може ли да не започваме пак? — Те излязоха на Лестър скуеър. Северната му част беше преградена и образуваше алея, която водеше към кино „Емпайър“. От двете й страни се бяха струпали зяпачи. Една лимузина спря до червения килим, започнаха да проблясват светкавици и момичетата запищяха неистово. Но ентусиазмът им бързо изчезна, когато пасажерите излязоха навън — изглежда, не бяха достатъчно известни, за да заслужат приветствия.

Нина погледна към киното. Огромен билборд обявяваше на света, че тук се прожектира „Морска буря“, лицето на настоящия любимец на Холивуд Грант Торн доминираше на фона на бурно море, експлодиращ хеликоптер и сладострастна млада жена по бански.

— Това е твоят тип кино — саркастично подметна тя. След това вниманието й беше привлечено от тълпата: по-точно от броя полицаи и охрана в и извън кордона.

Чейс си помисли същото.

— Ако наистина възнамерява да предаде меча на хората на Васюкович, избрал е много добро място да го направи. Пълно е с народ и с ченгета — така вероятността просто да го убият и да грабнат меча е минимална.

Мичъл се отправи на юг покрай парка, към центъра на площада. Въпреки че тълпата тук далеч не беше толкова голяма, както тази пред „Емпайър“, все пак имаше много народ, тъй като на Лестър скуеър имаше още няколко киносалона, както и много барове и ресторанти. Той стигна до югозападния ъгъл на парка и се спря пред статуята на сър Исак Нютон на входа му.

— Мамка му — промърмори Чейс. — Ако продължаваме да вървим напред, ще ни види. Връщай се, да влизаме в парка.

— Ами ако го изпуснем?

— Не ми изглежда като човек, който се кани да ходи някъде. Хайде.

Те се върнаха назад, влязоха в парка през северозападния му вход и тръгнаха бързо по диагоналната алея през центъра му, подминавайки серията със сувенири, над която се развяваше Юниън Джак 18 . За голямо облекчение на Нина, тя отново забеляза Мичъл, който продължаваше да стои до статуята. Но само след миг замръзна на мястото си и сграбчи Еди за ръката, защото беше забелязала още някого.

— Еди!

— Ох, мамка му! — изпъшка Чейс и бързо се обърна с гръб към Максимов, който пресичаше площада. — Видя ли ни?

Нина внимателно надникна през рамото му.

— Не, продължава да върви към Джак. Господи, онази кучка е с него!

Чейс проследи погледа й и видя Дина да се появява до будката за билети на южния край на парка; зелената й коса грееше на уличното осветление. Тя също вървеше към Мичъл. Той осъзна, че се намират на опасно открито място — ако някой от руснаците отместеше погледа си от Мичъл…

— Бързо, да се скрием зад онова дърво!

Те застанаха зад дървото, на по-малко от двайсет фута зад Мичъл и двамата руснаци, които се приближаваха към него. Мичъл ги забеляза, но не помръдна от мястото си.

— Виждаш ли и други наоколо? — попита Чейс.

Той внезапно усети как Нина се напряга зад гърба му.

— О, да — каза нервно тя. — Еди, целуни ме! Бързо!

Чейс се обърна — и Нина се впи в устните му, като бързо го завъртя на другата страна. Круглов се намираше само на няколко фута от тях, от другата страна на парапета. Той мина край тях, погледна към нея и продължи да върви към Мичъл, зървайки само тила на Чейс на светлината на уличните лампи.