— Това няма нищо общо с Джак! — възпротиви се Чейс зад гърба й — но Нина вече не го слушаше.

Тя гледаше таксито с нарастващ ужас и кръвта се отдръпна от лицето й, щом осъзна какво става.

— Боже господи!

— Какво?

— Боже господи! — повтори тя и се обърна към него. — Джак няма да занесе Екскалибур в Щатите. Ще го занесе на Васюкович! — Тя хукна към вратата. — Тръгвай!

Чейс я погледна, гневът му премина в озадаченост.

— За какво говориш?

— Краде го, отмъква ми проклетия меч! Да вървим!

Тя хукна към стълбите, а Чейс я последва съвсем объркан.

— От къде знаеш?

— Защото току-що се качи в такси!

Гласът му натежа от сарказъм.

— О, не, такси! И това доказва, че той е от лошите! Кой сега е параноикът?

Те хукнаха надолу по стълбите, подминавайки двама от служителите в посолството, които отскочиха от пътя им.

— Откога Джак използва таксита? Всеки път, когато отива някъде, той използва правителствено превозно средство — кола, самолет, каквото и да е! Но сега, когато носи нещо невероятно ценно, той решава да отиде до летището с такси?

Те стигнаха до фоайето. Нина забеляза Пийч, който разговаряше с висок мъж с изсечено лице и късо постигана чисто бяла коса, който държеше другата метална кутия.

— Господин Пийч! Хей!

Той я погледна изненадано.

— Доктор Уайлд! Какво има?

Тя посочи с пръст кутията.

— Джак Мичъл ли ви даде това? — попита тя белокосия мъж.

Пийч отговори вместо него.

— Да. Ще го приберем в сейф, докато дойде моментът да се прехвърли в DARPA.

— Аха. А какво стана с другата кутия?

— Каква друга кутия?

— Кутията, която той се кани да отнесе на руснаците! Еди, да вървим! — Нина хукна към изхода, Чейс погледна Пийч, сви безпомощно рамене и хукна след нея. Единият от пехотинците, които стояха до детектора за метал на входа пристъпи напред, за да ги спре, но Пийч му извика да се отдръпне. Те се спуснаха по стълбите и излязоха на Гросвенър скуеър.

Нина се огледа за таксито.

— Къде се изгуби той? Накъде тръгна?

— Натам. — Чейс посочи наляво; пътят на площада представляваше еднопосочно кръгово движение, движещо се в посока, противоположна на часовниковата стрелка. Нямаше много коли, единственото такси, което се забелязваше, отиваше на изток, към сърцето на Лондон.

Нина забеляза черно такси пред хотел „Мариот“, който се намираше вдясно от тях. Те изтичаха до него и шофьорът ги погледна очаквателно.

— Следвайте онова такси!

— Шегувате ли се? — изхили се шофьорът.

— Ни най-малко! — Тя посочи към отсрещната страна на парка. — Трябва да отидем там, където отива то, бързо!

Шофьорът я изгледа така, сякаш беше избягала от лудницата. Чейс въздъхна и измъкна няколко банкноти.

— Петдесет кинта ще свършат ли работа?

— Това се казва мъжка дума — отвърна шофьорът с широка усмивка. — Скачайте вътре!

Таксито потегли с решително ръмжене. Нина се вторачи напред, докато подминаваха посолството и се отправиха на изток.

— Ето там! Ето го!

Шофьорът ускори.

— Видях, че излязохте от посолството — каза той. — Кого гоним сега? Терорист или шпионин?

— Крадец — отвърна Нина. Шофьорът като че ли не се впечатли особено, но продължи преследването.

— Така си мислиш ти — каза Чейс.

Нина се обърна към шофьора.

— Ако искате от тук да стигнете до Хийтроу, дали ще тръгнете по неговия път?

— Бога ми, не! — засмя се шофьорът. — В съвсем различна посока, мис.

— Нали ти казах — рече тя на Чейс. — Затова и не взе кола на посолството — не иска никой да разбере къде отива.

— Все още не мога да разбера мисълта ти — оплака се той. — Ако така или иначе смята да занесе меча на Васюкович, защо просто не го остави в Гластънбъри?

— Може би просто не е искал да си проваля прикритието. Не и пред нас.

— Добре, ако наистина работеше за Васюкович, щеше да остави Круглов да ни убие и да си измисли някаква история. Защо му е да ни оставя живи, след като вече разполага с меча?

— Не знам — отвърна Нина, поклащайки глава. — Но Джак познаваше Круглов и останалите… и те го познаваха.

— Щом са приятелчета, защо се опитваха да го убият?

Нина не знаеше какво да отговори на това. Вместо това се облегна назад и се загледа през прозореца докато приближаваха таксито на Мичъл, като техният шофьор се стараеше между него и другото такси винаги да има поне две коли. Завиха на юг, озоваха се на Риджънт стрийт, прекосиха осветения Пикадили съркъс и отново се отправиха на изток.