— Да си виждала нещо страшно напоследък? — попита той.

— Не и до този момент.

Японският ми беше достатъчно добър за флиртуване, ако не съм уплашена до смърт.

Той се ухили и ме покани на пържено фиде в ресторантчето до станцията на метрото.

Зачудих се дали да му откажа. Все пак ми се бе присмял в момент на нужда. Но по някаква необяснима причина, не можах да го отблъсна. Нито тогава, нито по-късно, когато ме покани да отида на караоке с него и приятелите му, нито когато ми предложи да вечеряме в „Кауарамачи Санджо“, луксозен японски ресторант. Да, привличането бе чисто физическо. Трудно бе да устоиш на тъмните кадифени очи и гъстата черна коса. Идеално оформеният му задник и мускулестите му ръце също ме подканяха да ги проуча по-отблизо, а след две-три бири забелязах дори чара на подигравателната му усмивка.

Освен това Ито правеше нещо, което ме възбуждаше повече, отколкото всеки друг от мъжете тук. Говореше ми само на японски. Бях свикнала да съм уважаваната английска „сенсей—“, дори в леглото, но сега аз бях тази, която трябваше да търси правилна-та дума, докато той ме наблюдаваше спокойно. Дори поправяше грешките ми, при това не прекалено любезно понякога. Открих, че се кефя на това езиково надмощие, или поне тялото ми се кефеше. След една вечеря, по време на която се мъчех да се справя с разговора с Ито, бикините ми бяха толкова мокри, че се бях уплашила да не усети миризмата ми.

Определено бях готова да заменя медитацията с малко сумо на футона ми, но и след третата ни среща Ито само ми се поклони учтиво и се качи горе в апартамента си. Прибрах се у дома, смених си мокрото бельо и се проснах пред телевизора, където се опитах да реша дали да мастурбирам, или да заспя.

После на вратата се почука. Доставчиците и досадните мормони обикновено идваха през деня, а и не очаквах никакви посетители. Отидох до домофона и попитах любезно на японски кой е.

— Боку да йо. Ито.

Край на сухите ми бикини. Само звукът на ниския, леко дрезгав глас накара соковете ми да потекат. Бързо придърпах памучния си халат върху нощницата и отворих вратата.

— Забравих нещо — каза той. — Мога ли да вляза?

Никога не беше влизал в апартамента ми — какво можеше да е забравил?

Не ми се наложи да се чудя дълго. Ито ме бутна грубо към стената в коридора. Изненадах се от силата на слабото му тяло. Ръцете и краката му се увиха около мен, сякаш имаше повече от един чифт от тях. Кръстосахме погледи. Очите му блестяха в сянката и щях да се разтреперя, ако не бях прекалено зашеметена, за да помръдна.

Но Ито се размърда. Пръстите му бяха меки и влудяващи. Първо докосна бузата ми, странно нежен жест, от който по тялото ми потече ток. Ръката му се плъзна по врата и рамото ми, проникна под халата и ущипа зърното ми под нощницата. Където ме докоснеше, кожата се нагорещяваше и ставаше по-гладка, като че ли увиваше плътта ми в гореща влажна

коприна. Другата му ръка се пъхна под халата и погали задника ми.

Изстенах.

Той се усмихна и мушна пръст под ластика на бикините ми, за да погали подутите ми срамни устни. Ахнах, когато докосна клитора ми. Ито бе оставил вратата полуотворена — точно рискованите сексуални игри, от които се бях зарекла да се откажа. Но колкото повече масажираше клитора ми, толкова повече харесвах идеята да го направим тук, така че цялото Киото да ни види.

— Винаги ли се овлажняваш толкова бързо? — попита той, като вдигна лъскавия си от влага пръст.

Преди да успея да му обясня, че той бе виновен за това, започна да рисува по устните ми със собствените ми сокове, присвил очи съсредоточено, сякаш полагаше истински грим. След това се наведе и ме целуна. Първата ни целувка с вкус на китайски подправки, бира и дивото ми желание.

Той се отдръпна първи.

— Разбрах, че цяла вечер имаше нужда от това. Моля, приеми извинението ми, задето не помогнах по-рано. До следващия път — каза той и си тръгна, без дори да си направи труда да затвори вратата зад себе си.

Не бях сигурна дали да го прокълна, или да се засмея, но поне плановете ми за остатъка от вечерта бяха определени. Щях да мастурбирам. Завлякох се в стаята, проснах се на футона и вдигнах нощницата си нагоре. Ито се оказа прав. Бях изключително мокра. Цялото ми тяло бе покрито с тънък слой пот. Ръцете ми се плъзнаха по гърдите, стиснаха зърната, после продължиха надолу към набъбналия ми клитор. Лекият мляскащ звук на възбудени срамни устни изпълни ушите ми. Не можах да устоя и облизах лепкавите сокове, бавно и послушно, сякаш смучех пръстите на Ито, а не собствените си. Внезапно ръцете ми като че ли станаха по-силни и здрави. Движеха се по тялото ми не толкова, за да ми доставят удоволствие, а за да ми напомнят, че бях увита като пакет в невидими връзки, които се притискаха нежно в кожата ми и ме подготвяха за предстоящото пиршество.

Матасерарета. „Накара ме да чакам безпомощно“. Само да произнесеш думата е достатъчно мъчително, но когато живееш в Япония, научаваш как чакането се вплита в живота до такава степен, че наистина се нуждаят от специална дума за него. Бях свикнала да чакам „Йошида“ — връзката, в която чукаш женен мъж, но Ито бе необвързан, или поне така ми каза. Но почти цяла седмица след обещаващото ни приключение в коридора, той не се появи.

Чакането наистина беше вбесяващо, но имах чувството, че ще се върне за повече.