После лежахме прегърнати, а съдраните ми чорапи и риза бяха струпани около нас.

— Мислех, че си ме забравил — признах.

Лесно ми бе да го направя сега, когато той лежеше плътно до мен и се усмихваше нежно и с благодарност.

— Още една грешка — отвърна лениво и погали косата ми. — Мисля за теб непрестанно. Трудно ми бе да изчакам, но знам, че изненадите те възбуждат. А това възбужда мен.

Усмихнах се потайно, сгушена в рамото му.

Ито си падаше по мен не по-малко отколкото аз по него.

Два дни по-късно Ито се появи пред вратата ми. Носеше подарък, опакован в традиционния плат.

Усмихнах се, когато видях какво имаше вътре: навито златно въже, ухаещо на прясно окосена трева.

— Благодаря, но какво ще правя с него?

— Познаваш ли шибари? — попита той с искрящи очи.

— Онези порно снимки, на които жените са завързани по такъв начин, че изглеждат хванати в паяжина? — отвърнах с надеждата, че дръзкият ми тон щеше да прикрие възбудата ми.

— Забравих, че се страхуваш от паяци. А не трябва. Те носят хубав късмет.

— Онова нещо не беше обикновен паяк, а тарантула.

След първата ни среща бях проверила японската дума — хоро-гумо — паяк-проститутка, дума, която внезапно ми се стори пророческа.

— Г олемите паяци носят още по-голям късмет.

Засмях се с неудобство.

— Не съм напълно убедена в това.

Той повдигна вежди.

— Позволи ми да те науча.

Поколебах се. Ако наистина възнамерявах да се откажа от перверзния секс, сега бе времето да очертая границата. Но не можех да отрека, че Ито бе добър учител. Японският ми вече се бе подобрил, а и бях любопитна какво можеше да ме научи за въжетата и за света с различни правила, може би дори и за големите страшни паяци.

А и бях толкова възбудена от идеята, че Ито щеше да ме завърже, че вече се подмокрях.

И така, изпълних заповедта му, съблякох се и седнах на футона с изпънат гръб и подгънати под мен крака, в традиционния японски стил. Ито кимна одобрително, уви двойното въже около кръста ми и мушна краищата в примката, за да направи колан.

— Легни и вдигна крака към гърдите си.

Загледах го как няколко пъти усука въжето около сгънатия ми крак, свързвайки бедрото с пищяла ми. После го завърза под коляното ми. Въжетата бяха по-меки, отколкото очаквах, и изглеждаха учудващо красиво.

— Дай ми ръката си.

Протегнах леко треперещата си ръка към него. Той уви въжето около китката ми, после я привърза към коляното. Десните ми крак и ръка получиха същото внимание. Накрая лежах по гръб с широко разтворени крака, а Ито очевидно се наслаждаваше на гледката. Под пламенния му поглед усетих как срамните ми устни се подуха и зачервиха, после, за мой срам, от мен потекоха горещи сокове.

Ито прокара пръст по мократа цепнатина на задника ми.

— По-добре ще е, ако затвориш очи. Паяците може да са грозни, но е приятно да те докосват.

Преглътнах затруднено. В какво се бях забъркала? Но на този етап вече не можех да откажа. Затворих очи.

За миг нямаше нищо освен хладния въздух по голата ми плът, после усетих нежно докосване от ръба на въжето надолу по бедрото. Разбира се, бяха само пръстите на Ито, но зад спуснатите ми клепачи проблясна образът на дебелите кафяви крака на паяка. Стомахът ми се сви. Осъзнах, че съм затаила дъх.

Пръстите слязоха по-надолу, дразнейки дупето ми. И преди бях позволявала на любовниците си да ме пипат там, но те винаги бързаха да вкарат нещо вътре — пръст или член. Ръката на Ито загали нежно чувствителната ми кожа. Загърчих се като малко кученце, което иска да зарадва господаря си.

— Промени ли си мнението за паяците вече?

Изстенах. Това бе единственият отговор, който успях да дам.

Както и преди наказанието последва светкавично. В следващия миг паякът и приятното усещане изчезнаха.

— Харесва ми. Моля те, направи го отново.

Ако Ито искаше да му се моля, щях да го направя. Бях готова на всичко, за да върне пръстите си върху мен.

— Не, мисля, че сега паякът е гладен.

Напрегнах се, очаквайки ухапване, но вместо това почувствах копринена мекота, притисната към ануса ми. Този път не бяха пръсти, а устните на Ито, които ме целуваха на забраненото място. Едва не се изкикотих — паяците целуваха ли задници? Но после усетих горещия език, проникващ в тясната дупчица. Смехът ми се превърна в стон. Почувствах познатото изтръпване в пръстите на краката си, зъбите и клитора. Цялото ми тяло се разтапяше. В малкото ъгълче на мозъка, все още способно да разсъждава, си припомних, че паяците правеха точно това — превръщаха тялото на жертвата си в супа, после изсмукваха сладкия сок.

Е, не беше най-ужасната смърт, която можех да си представя.

Стана още по-хубаво. Пръстите се завърнаха, пълзейки леко по корема ми надолу към клитора.

— Това е великолепно. Паяците са хубаво нещо — промърморих.

Крайниците ми потръпнаха безпомощно в златната паяжина на Ито. Заклещена между гъделичкащите пръсти и енергичния език, можех само да се надигна нагоре. Извих гръб и се загърчих в див оргазъм. Стоновете ми бяха толкова силни, че сигурно събудиха някои от съседите.