Тя зави по дискретен частен път, после се протегна и го потупа по ръката.

— Надявам се, че не те уплаших много. Но какъв смисъл има да караш спортно БМВ, ако не попрекалиш малко?

— Така си е — отговори той, като се насили да се държи небрежно.

Къщата се издигаше внушително на хълма над града. Мадлин го хвана за ръка и го въведе вътре. Посочи му бяло кожено канапе и той се отпусна в единия му край. Тя му донесе фин коктейл и той отпи.

Мадлин се настани в другия край на канапето.

— Не излизам много, откакто бракът ми се провали. Честно казано, още съм доста ядосана — призна тя, като отпи и облиза устни. — След като изчука друга жена, той имаше наглостта да ме съди за издръжка! Копеле. Съжалявам само, че единственото, което направих, бе да не му дам абсолютно нищо. Бил ли си някога женен, Вон?

— Не. Вероятно никога няма да се оженя.

— Не казвай такова нещо. Просто не си намерил подходящата жена — заяви тя.

Вон се зачуди дали да обясни, но само сви рамене.

Всеки път, когато Мадлин се надигаше, Вон я проследяваше с очи. Кръстоса крака, когато тя се върна и му подаде ново питие. Този път седна до него. Той беше корав като стоманена греда. Събра смелост и я целуна. Тя отвори широко малката си уста. Започнаха да се целуват и натискат като ученици. След малко тя се изправи и му протегна ръка. Усмихна се сладко и го поведе към спалнята. Розовите лъчи на изгряващото слънце нахлуха през широкия прозорец. Вон завъртя глава и остави очите си да се приспособят, после се завъртя към леко хъркащата Мадлин. Най-после може да оцени красотата на сребристите чаршафи, които бяха прошепвали нежно в нощта. Сега сатенената покривка бе паднала на персийския килим. Мадлин спеше по корем, извърнала усмихнатото си лице към Вон. Гърбът й бе извит към долина, която се издигаше към двете идеални полукълба на дупето й, покрито със сребристия чаршаф. Вон стисна чаршафа с пръстите на краката си и бавно го дръпна надолу. Сега само левият й прасец бе покрит. Беше по-идеална, отколкото си бе представял.

Беше имал големи, малки, плоски и закръглени задници. Беше се наслаждавал на тъмни и светли, ориенталски (бяха представени няколко нации) и един латински, свързан с игрива женичка на име Дестина. Гърчещи се или скромни, борещи се или молещи се. Всякакъв размер и форма. И бе намирал по нещо, на което да се кефи. Беше усъвършенствал уменията си като опитен дърводелец, който се учи как всеки вид дърво реагира на различните инструменти.

Крайчецът на чаршафа, покрил члена му, се изду като палатка.

— Мммм — измърка Мадлин, приковала очи в пениса му.

Тя протегна ръка и го погали, после дръпна чаршафа и го възседна. Влагалището й ухаеше свежо, когато се разтвори и го пое в себе си. Ужасно му се искаше да я плесне. Деликатен медальон с оникс се люлееше над зърната й. Той повдигна таза си към нея и стисна задника й здраво. Мадлин ахна и отметна глава назад. Вон огледа красивите й бели зъби. Свали едната си ръка от дупето й и разтвори пръсти. Въздъхна и прехапа устни. После отново загали нежно гладката й кожа.

Замисли се за кретена, който се бе оженил за нея, а после й бе изневерил. Вон познаваше много жени, но Мадлин бе уникална. Любеше се като ангел. Зърната й галеха члена му като коприна.

Той се залюля с нежните й тласъци и видя как бузите й порозовяха от безмълвния разтърсващ оргазъм.

При следващите им срещи Мадлин плащаше за тузарските заведения, а Вон — за евтините. Една вечер, когато той трябваше да е на работа рано на следващия ден, я последва към дома й като тежък вагон, закачен с въже за бънджи скокове към препускащ локомотив. Намери я облегната на кадилака и широко усмихната.

— Съжалявам — извини се тя.

Той сви рамене.

Мадлин остана до джипа. Погледна го, после насочи очи към Вон.

— Знаеш ли, мразя това проклето нещо — каза тя, като удари кадилака с лакът.

— Така ли? Защо тогава го караш?

— Принадлежеше на съпруга ми. Предполагам, че се чувствам виновна, че седи тук неизползван, затова го изкарвам от време на време. Знаеш ли какво? Ще ми направиш услуга, ако го вземеш

— Не мога да си го позволя — отвърна Вон притеснено.

— Не искам нищо за него. Платен е. И са навъртени само около седем хиляди километра. Можеш да го продадеш, ако искаш.

Вон сви рамене.

— Не, благодаря.

В мозъка му загоря пилотното пламъче, което искаше да подпали жадната пещ. Ужасно му се искаше нещо. Не бяха се разбирали да не се виждат и с други хора, но той искаше да е верен. Но пък фантазиите можеха да го отведат само до определено място.

— Наистина ще ми е приятно, ако го вземеш

— Не, не го искам. Просто го продай!