— Нямам представа какво се случи — казах.

Сара ми намигна.

— Точно преди часа Ками ми каза, че май се разболява от грип — обясни тя.

Учителят настоя да отида при училищната сестра, но вместо това излязох навън. Чувствах се добре, дори учудващо добре.

През обедната почивка избягвах Джанин и Тия. Не исках да ми досаждат с въпроси за инцидента. Не беше трудно да се отърва от тях — страхуваха се да не ги заразя. Най-добрите ми приятелки просто ме заобиколиха и се отдалечиха от мен.

Върнах се в тоалетната. Две съученички стояха пред огледалото и си слагаха спирала. Погледнаха ме, когато влязох, прибраха си гримовете и побързаха да изчезнат, като си шепнеха и се кикотеха.

Застанах пред мивката и плиснах вода върху лицето си. Дали някога фантазиите щяха да спрат да ме тормозят? Погледнах очите си. Лилавите сенки бяха наистина красиви, но трябваше да ги изтрия. Намокрих хартиена кърпа и разтърках клепачите си. Но сенките дори не се размазаха.

Вратата се отвори. Знаех кой влиза, още преди да чуя дълбокия съблазнителен глас.

— Не прекара ли добре в часа по рисуване? — попита Сара, като тръгна към мен.

Нещо в мен се прекърши.

— Шибаните сенки са виновни! Какво е това? Зловещо е! Искам да го махнеш!

— Добре — кимна тя.

Сара извърши странно движение с показалеца и кутрето си и сенките изчезнаха от клепачите ми. Завъртях се енергично.

— Стой настрани от мен! Прекалено си странна! — заекнах и се опитах да я заобиколя и да отида до вратата. — Джанин вероятно е права за теб!

— Права е, че съм боклук, който живее във фургон? — попита Сара. — Дива селянка? Това говорят за мен, нали?

Сара застана до мен. Бедрата ни се докоснаха леко. Повдигна ръка и прокара нежно

пръст по лицето ми.

— Истината е, че живеем в нещо като фургон — обясни тя. — Тук сме само за известно време и после трябва да продължим пътя си. Но знаеш защо сме тук, нали?

Поклатих глава, но внезапно потръпнах и се помъчих да си поема дъх.

— Искаме те. Искаме те, защото имаш свещена кръв — обясни ми тя. — Разбираш ли думата „свещена“? Става дума за нещо, което не трябва да хабиш за Майк.

Отдръпнах се от нея. Но сега пък бях прекалено далеч от вратата.

— За какво говориш? — попитах.

— Защо мислиш, че дойдох в това училище? — промърмори тя. — Усетихме девствеността ти през цял континент и век. Дойдохме да ти помогнем да се отървеш от нея и да осъзнаеш женската си сила.

Сара ме побутваше към една от кабинките, докато говорехме. Опитах се да се измъкна, но не успях. Чух щракването на ключалката.

— Ето — каза Сара, като прокара ръка по полата ми. — Позволи ми да ти покажа какво имам предвид.

— Но някой ще влезе — запротестирах.

Тя поклати глава.

— Не мисля така.

— Не чуваш ли? — извиках. — Някой вече е тук.

Завъртях глава към шума, но Сара привлече лицето ми към нейното.

Бутна ме към стената и устните ни вече бяха на сантиметър. Дали щеше да ме целуне? Джанин често говореше за ползата от натискането с други момичета, дори бе намеквала, че самата тя е правила лесбийски секс няколко пъти. Тия пък твърдеше, че се натискала с друго момиче по време на летен лагер, когато била още на четиринайсет години. Хвалеше се с това и искаше да е сигурна, че всички момчета в училище го знаят. Но аз само бях танцувала с други момичета и се бях опитвала да мастурбирам на момичешки фантазии. Сега обаче се възбуждах все повече с всяка изминала секунда.

Сара прошепна в устата ми и усетих горещия й дъх, сладък и замайващ.

— Можеш да позволиш на някой от съучениците ни да отнеме девствеността ти и да очакваш най-обикновен и скучен живот. Погледни родителите си, защото ще станеш абсолютно същата. Или — продължи тя със съблазнителен глас, — можеш да преминеш през различен праг. Ако дойдеш в дома ми, ще прекараш деня в невероятен лукс. Двете ще отидем заедно до мола и ще си купим какво ли не. Ще вечеряш с нас и ще се наслаждаваш на пиршество, каквото никога не си си представяла. Аз лично ще те подготвя за важния момент. Ще те изкъпя в мляко и ще облека парфюмираното ти тяло в бяла копринена рокля.

Думите й ме зашеметиха. Неволно отворих уста и пожелах отчаяно Сара да ме целуне.

Но тя само продължи да говори.

— После ще бъдеш отнесена в най-специалната стая на света…

— Черна и осветена от свещи, нали? Намира се в края на коридора — прошепнах.

— Да, заведох те там в часа по рисуване, за да видиш за какво става дума. Хареса ти, нали?

Преглътнах затруднено и кимнах. Чувах гласовете на съучениците ми пред вратата на тоалетната. Надявах се да се разкарат и да ме оставят със Сара завинаги.