Превъзбуден, той притисна члена си към нея, за да я обладае, но тя го стисна в ръка и му попречи да проникне във влагалището й.

— Не, не още — каза. — Искам да го разгледам и да усетя вкуса му.

Кой младеж би могъл да отхвърли подобно ласкателно настояване? Той се отпусна на сламата и се разкрачи. Миранда се надигна и свали останалите си дрехи. Коленичи между краката му и го хвана за топките. Драсна ги нежно с нокът и започна да ги масажира, докато пенисът му щръкна нагоре, копнеещ за повече внимание.

Тя му го осигури, като прокара език по него. Реакцията му бе изключително приятна — изви гръб и вдигна таза си към нея в безмълвна молба.

Инстинктивно, тя реши да седне върху лицето му и да поднесе слабините си към устата му Езикът му се гмурна в мокрото море на влагалището й, а тя енергично раздвижи задник върху лицето му Сетивата му се изпълниха с топлия влажен вкус и аромат на тялото й. Миранда се мъчеше да се притисне колкото се може по-силно към устата му.

За нейна изненада ръцете му се протегнаха и ущипаха зърната й. Остра, но изключително приятна болка потече от тях към влагалището й и тя се загърчи. Младежът се изпразни мощно като бик, излязъл в пасището за първи път след дългата зима.

Миранда се отпусна замаяно и откри, че членът му е точно пред лицето й. Пое го в устата си и засмука енергично. Незадоволена от това, тя се завъртя и вкара дебелия му гладък пенис в себе си. Някои млади дами знаят инстинктивно как да правят това. Миранда бе усъвършенствала действието чрез комбинация от самозадоволяване и изучаване на коравите членове, изпънали панталоните, които ги криеха.

Освен това тя не беше девственица, както човек би могъл да предположи. Беше се дефлорирала сама по време на среднощна среща с краставица в топлата вана. И сега бе благодарна, че бе свършила това по-рано.

Миранда язди младия престъпник дълго, но накрая билковата отвара, която бе сипана в бирата му, го повали. Той потъна в дълбок сън, а слугинята се появи в плевнята, както й бе наредено. Двете с Миранда положиха младежа върху двуколка и го върнаха в килията му покрай тъмничаря, който още бе в безсъзнание на пода.

Малко преди разсъмване младежът се събуди и откри господин Меридаун, седнал срещу него в килията му Този път палачът не носеше въжето си, което сега се люлееше на бесилката отвън, очаквайки поредната си жертва. Господин Меридаун си тананикаше и се усмихваше, без да проговори. Затворникът се опита да се надигне, но все още бе под влияние на приключенията от предишната нощ, а и бездруго приставът и двамата му местни помощници пристигнаха, преди разговорът да започне.

Младежът бе отведен до бесилката. Там бе поставен върху капака и след няколко кратки думи относно величието на закона, произнесени от местния земевладелец, усети примката около врата си.

Господин Меридаун се наведе към ухото му и прошепна:

— Няма да използвам качулката, синко. Няма от какво да се страхуваш. Дъщеря ми те чака долу.

Решил, че има надежда за спасение, младежът се усмихна. Палачът затананика отново,

пристъпи към ръчката и я дръпна.

Застанала отдолу, Миранда вдигна очи и видя как любовникът й увисна. Пръстите й си играеха нежно с клитора й. Когато въжето се стегна докрай около врата на младежа, той се изпразни мигновено и умря. Миранда свърши в същия миг и се отдръпна от гърчещия се труп. Задоволена, тя преряза въжето и остави трупа да падне на земята, откъдето щяха да го приберат хората на съдията. Единственият звук, който се чуваше, бе тананикането на господин Меридаун.

НЕИЗЛЕЧИМ РОМАНТИК

ЛИЗАБЕТ САРАИ

Несъмнено тя е идеалната робиня.

Би трябвало да го знам. Обучил съм половин дузини робини през последните двайсет години и съм си играл поне с още петдесет.

Сигурно ще се учудите, че това е възможно в Минеаполис, в общността, която спазва закона и редовно ходи на църква.

Но защо да лъжа? Отдавна вече не ми е нужно да се доказвам. Тук си имаме нашата собствена извратена общност, невидима за хората, които не искат да ни видят, очевидна за посветените, които познават знаците.

Като нашийника на Илза. Ако не си един от нас и го забележиш, ще си помислиш, че е от онези колиета, популярни сред почитателите на Бритни Спиърс. Плитка от черна кожа, украсена с малки диаманти. Вероятно ще очаквате и същата диамантена обица на пъпа й.

Но ако наистина внимавате, ще забележите нещо необичайно в начина, по който Илза я носи. Тя държи главата си високо, гърбът й е изпънат, а грациозният врат — протегнат напред. Носи нашийника си като почетен медал. Разбира се, той си е такъв. Това е подаръкът ми за нея след една година служба при мен. Истината е, че тя ми прави подарък като го носи и ми показва пълното си подчинение.

Илза никога не го сваля. Светлината на свещите го кара да блести сега, докато разглеждам красивото й голо тяло. Китките й са вързани с въже, закачено към кука на тавана. Няколко златисточервени кичура са се измъкнали от шнолата и падат по гърба й, контрастиращи с тъмночервеното на белезите, оставени от камшика ми по нежната й плът. Бялата й кожа е зачервена и изпотена. Коленича зад нея и облизвам солената капка от гърба й. Илза потръпва от удоволствие при докосването ми. Награждавам я, като разтварям бузите на дупето й и облизвам ануса й. Той е все още разширен и влажен от лубриканта и спермата ми. Тя не може да се сдържи и набутва задник в лицето ми, за да ме покани по-дълбоко в себе си. Отдръпвам се и я плясвам силно.