Думите й ме възбуждат и тя го знае добре. Признава, че разговорът ни е сгорещил и нея и се разбираме да си взема две седмици отпуска след тридневния курс в 1ВМ.

Дийна ме посреща на летището в Ел Ей, яхнала древен „Харли Дейвидсън“ Загоряла е до бронзовокафяво, а тъмната й коса се вее от горещия вятър. Ключът й от „Фи Бета Капа6“ е окачен на гайка на джинсите й с тежък месингов ключодържател. Мятам се на мотора зад нея и сключвам ръце под тениската й около гладкия й, мускулест корем. Понасяме се по магистрала „Санта Моника“ към Венис.

Дийна живее на втория етаж в стара дървена къща близо до плажа. Апартаментът е пълен с възглавници, слънце и миризма на котешка урина. Веднага щом влизаме вътре, тя се нахвърля върху мен.

— Моля те, свали си панталона и ми дай боксерките си.

Тя взема бельото ми и заравя лице в него. Не мога да устоя. Грабвам я и я занасям в спалнята и не спирам, докато не се почувствам скапан, пресъхнал и замаян.

По-късно се разхождаме по булеварда край плажа. Наслаждаваме се на кънкьорите, откачалниците и палмите на фона на залеза.

— Не мога да се съсредоточа в университета. Страхувам се от успеха като всички жени. Получаването на докторска степен ме изпълва с ужас. Все едно, че ми расте пенис.

— Тези страхове не са типични за теб. Сериозно ли мислиш да напуснеш училище?

— Намалих броя на класовете. Присъединих се към няколко женски групи за подкрепа. И преподавам един ден седмично в колеж „Уотс“.

— А този страх от успеха? Имам предвид, откога го имаш?

— От детските години. Мъжете са ме тренирали да се провалям още от детството ми.

— Слушай, ако не искаш да вземеш докторска степен, това си е твоя работа. Но не съм убеден, че трябва да обвиняваш мъжете. Лично аз не се чувствам отговорен за решението ти.

— Да се върнем в къщата. Чукаш по-добре, отколкото говориш.

Дръпваме леглото в предната стая към големия прозорец, откъдето можем да гледаме океана и плажа. Дийна застава пред мен и бавно смъква бикините си.

— Харесва ли ти обръсната? Направих го заради една приятелка.

Тя коленичи пред мен.

— Да, така е… о, господи… и на мен ми харесва.

Тя вдига глава от скута ми. Очите й са с цвета на океана зад нея.

— По-късно, когато си в мен, искам да набуташ кубче лед в задника ми. Ще го направиш ли?

Главата й отново се заравя между краката ми. Прекалено скоро усещам, че краят наближава. Не мога да го контролирам. Дийна още не го знае и няма да го узнае, преди неволните спазми да ме предадат и аз да започна да крещя. Знам, че ще приеме експлозията в устата си.

Минават цели три минути, преди дишането ми да се успокои. Най-после успявам да проговоря.

— Това беше велико. Олимпийско постижение.

— Ще получа ли медал?

— Наблюдавах резултатите. Девет-осем, девет-осем, девет-пет, девет-седем…

— Девет-пет? — пита тя с повдигнати вежди.

— Френският съдия — обяснявам.

Времето в Ел Ей минава чудесно и отново заобичвам Дийна. Обичам високите й скули и чистата красота от Западна Вирджиния, интелекта й, самотата в основата на сексуалните й подвизи. Но малката къщичка във Венис започва да ни притиска и задушава. Нуждаем се от нова сцена за епическия ни разврат.

Наемаме тойота, намираме кой да се грижи за котките и поемаме към Мексико и полуостров Баха.

Баха, Мексико.

Дийна намира Томас на плажа, слабо момче, което дава коне под наем и информация за ресторанти и забележителности. Яздим пет километра през Юка и Котънуд към местния спа център, построен до горещ минерален извор. Огромен, димящ басейн се е образувал чрез запречването на дере под извора. Басейнът е ограден с гладки каменни плочи и пълен с мексикански семейства. Наемаме една от частните бани, малка стаичка с дървена пейка и голяма каменна вана в средата. На стената над ваната има масивен железен лост и чучур за горещата минерална вода.

Дийна е вече леко откачена от ездата. Събличаме се и изпушваме цигара марихуана. После тя ляга във ваната и разтваря крака под гигантския чучур.

— Пусни го.

Коленича до ваната, сложил ръка на лоста, и се вторачвам в гледката. Лъч светлина от високия прозорец осветява ароматния дим във въздуха и колената на Дийна, стърчащи над ваната.

— Пусни го, моля те.

— Да почакаме още една минута.

Скоро цялото й тяло се движи нервно.

— Моля те. Достатъчно. Пусни го.