До нея имаше русо момиче, цяла глава по-ниско от Линда — спомняше си, че беше дошло на сватбата им, стоеше до нея и се опитваше да оближе бузата й.

Лицата на Линда и другото момиче — беше забравил името му — бяха намазани с някакъв бял прозрачен гел.

Имаше и други снимки, а над тях — червен надпис: „СТУДЕНТКИ, КОИТО ОБИЧАТ СПЕРМА“.

— Това… това е порно страница — дрезгаво прошепна той.

— О, Тим, не е. искам да кажа. не съм.

Малкото заглавие отдолу гласеше: „Похотливи студентки лесбийки от «Росин» ближат сперма от прясно напръсканите си лица“.

Тим отстъпи назад. Линда? Лесбийка? Любителка на сперма? Сънуваше ли?

— Тим. не можеш. не можеш да вярваш.

Нужен му бе миг, за да се съвземе.

— Линда, как, по дяволите. какво е това? Откъде дойдоха тези снимки? Как.

— О, Господи, не знам, Тим. Помня кога бяха направени, но не са това, което пише. О, Господи! Ами ако хората ги видят?

— Добре, опитай се да се успокоиш и ми разкажи каквото можеш. Каза, че помниш снимките?

— Бяхме. не знам. дори не мога да си спомня дали бяхме трети или четвърти курс тогава.

— Няма проблем. Просто ми обясни как се появиха на бял свят.

— Бяхме. нали разбираш. група момичета в общежитието. Беше скучна нощ, а ние вечно правехме глупости, както всички останали в общежитието.

— Какво правехте?

— Едно от момичетата обичаше глазурата на онези кифли с канела. нали знаеш, онези, които са в малък хартиен цилиндър. Купуваш ги от супермаркета. Удряш цилиндъра в плота, тестото изскача и ги слагаш във фурната и.

— Да, да, знам за какво говориш.

— Ами тя крадеше чашките с глазура, която трябва да размажеш по кифличките, след като ги извадиш от фурната.

— Аха.

— И това подлудяваше всички нас. И една вечер решихме да й дадем урок. Отидохме в града и купихме цял кашон тесто. Върнахме се в общежитието, натиснахме я на леглото и размазахме тон глазура по лицето и косата й. Беше само шега. Не бяхме жестоки, а и тя се смееше.

— Добре. Ами снимките?

— Бренда, нали помниш Бренда? Тя имаше полароид и направи снимка на Али — момичето, което намазахме. Но после всички започнахме да се държим глупаво и да размазваме глазура по себе си. А Бренда продължи да прави снимки.

Тим заразглежда страницата, а Линда изскимтя отчаяно. Поредната снимка показваше красив задник, намазан с глазура, която две момичета ближеха.

— Г осподи! — въздъхна Тим.

— О, Господи, Тим! Моля те, повярвай ми. просто бяхме глупави момичета.

Той присви очи и се съсредоточи в няколкото лунички и бенки по задника.

— За бога, Линда, това е… това е твоят задник!

Сълзите й преляха, а от гърлото й изскочи горестен хлип.

Той стисна главата си за миг, после я прегърна.

— Стига, стига, скъпа. Знам, че просто сте били глупави момичета. Това не означава нищо. А и е било преди двайсет години.

— Но. но. но. — едва успя да промълви Линда, — ако някой ги види, ще си помисли.

Той я притисна по-силно към себе си.

— Да не се тревожим за това. Шансовете някой да ги види са почти нулеви.

— Но аз просто написах „Росин“ в „Гугъл“. Всеки, който направи това, ще ги види.

— Ами. е.

Тя отново заплака.

— Ако някой попита, просто ще им кажем истината. Приятелите ни ще разберат.

— Но ако някой в службата. ако шефът ги.

— Не ти си ги сложила в сайта, така че какво би могъл да направи шефът ти? Ти си жертвата в случая.

— Не можем ли да измислим нещо? Не можем ли да ги накараме да свалят снимките?

Тим се замисли. Това щеше да е идеалното разрешение на проблема.

— Не мисля така, скъпа. Тези сайтове имат толкова много нива, че ще отнеме безкрайно дълго време да разбереш кой въобще ги притежава. А и ще привлечеш повече внимание към тях.

— Но, Тим, трябва да направим нещо.

— Слушай, Линда, съдържанието на тези сайтове се променя непрестанно. След седмица-две ще сложат други снимки. Мисля, че просто трябва да си продължим живота, сякаш не знаем нищо за тях. Ако някой заговори за снимките. ами, просто ще се държим като че ли не знаем за какво говорят.

— О, Господи, Тим. погледни коментарите.

— Какво? Къде?

Линда му посочи с разтреперан пръст редовете под снимките. Тим ги прочете безмълвно. Знаеше, че и жена му също ги чете, тъй като дишането й се ускори, а тя затрепери.