— Може би — съгласих се. — Но не мисля, че ще научиш нещо.

— Така ли? — възкликна той. — Не смятам, че това е вярно. Доколкото чух, ти си превъзходна учителка.

Изчервих се за пореден път, а това накара Лука да се усмихне, сякаш бе изкарал шестица по труден предмет. Загледах го как майсторски свива цигарата, запалва я и дръпва дълбоко, преди да ми я подаде. Когато поклатих глава отрицателно, той ме сграбчи за тила, придърпа ме към себе си и ме целуна, като в същото време издиша, така че дробовете ми се изпълниха с ароматния дим.

Оказа се прав. Картинките бяха по-хубави, когато бяхме замаяни. Разгледахме древните стенописи с избелели, но красиви цветове, после се спогледахме и се разсмяхме.

— Обикновено съм омаян в клас — каза Лука. — Затова никога не си водя бележки.

— Не си водиш бележки, защото не ти пука за нищо друго освен за пънк-рок и футбол.

Той ме изгледа за момент, после се ухили.

— Звучи като заглавието на една от песните ни. Много си наблюдателна.

Свих рамене.

— А забелязвала ли си ме да те наблюдавам?

— Да.

— И да се чудя как изглеждаш под дрехите си.

Сърцето ми заби ускорено. Бях си обещала, че двама са лимита ми — Матей и Марко. В леглото ми нямаше място за трети. Но Лука беше настойчив. Загали ме нежно през джинсите, после разкопча дюкяна си. Уханието на марихуана ни обгръщаше, а това бързо доведе до ухание на секс.

Коя си мислех, че съм? Заменях ученето с удоволствие? Можех ли да поддържам подобен график? Честно казано, не мислех, че е възможно. Опитах се да планирам уроци, но в продължение на шест дни се озовавах в леглото с учениците си. Един след друг. Знаех, че ще се чувствам отговорна, ако момчетата се провалят на изпита. Но веднага след като единият си тръгваше, започвах да мечтая за следващия.

Неделята трябваше да е ден за почивка. Вместо това се подготвих за Йоан. Открих, че ми се искаше той да бе първи. Защото по никакъв начин нямаше да спя с него. Бях прекарала останалите момчета по два пъти. И те със сигурност бяха разказали на Йоан. А той бе мозъкът на групата. Нямаше и да ме погледне повторно, след като вече знаеше, че съм спала с приятелите му.

Така ли беше?

Йоан изглеждаше готов да учи. Хареса картите ми. Одобри записките ми, подредени по цветове. Хареса и начина, по който го гледах над очилата. Или поне така каза.

— Кои са тези четиримата? — попита той накрая.

Изчервих се и вероятно придобих ужасния вид на цвекло.

— Матей, Марко, Лука и Йоан — отговорих и се зачудих дали той би могъл да отгатне, че с тези имена бях кръстила него и приятелите му.

Прякори, от които не можех да се отърва, дори когато се чукахме.

— А за какво са бележките?

— Всеки от тях е представен по различен начин — отговорих, като се опитах да запазя спокойствие. — Мъжът, лъвът, волът и орелът.

— И кой съм аз? — попита той.

Осъзнах, че наистина бе най-умният от групата. Само той ме бе разкрил.

— Не можеш ли да отгатнеш?

Сините му очи заискриха.

— Вероятно мога, но предпочитам ти да ми кажеш.

— Не — поклатих глава. — Помисли. Матей, Марко, Лука и Йоан. Охраняват леглото, върху което лежа. Четири ъгъла на леглото ми. Четири ангела около главата ми…

На вратата се почука и усетих внезапна промяна в момчето до мен. Йоан бутна бележките си настрани, загаси лампата на бюрото, после бавно отиде до вратата и я отвори, за да пусне в стаята ми триото, което ме очакваше.

Поех си дълбоко въздух. Нямаше начин.

Никакъв начин…

Но, разбира се, имаше. Ангелите влязоха и ме вдигнаха. Положиха ме на пода вместо на тясното легло. Съблякоха дрехите ми. Обвиха ме с телата и топлината си. Мъжът. Лъвът. Волът. Орелът.

Йоан не бързаше. Остави приятелите си да ме подготвят, после се настани върху мен и започна да ме чука пламенно.

Един да наблюдава и един да се моли, И двама да отнесат душата ми.

Бях ли ги научила на нещо?

Не. Те бяха тези, които научиха мен. Дадоха ми най-великото удоволствие в една-единствена вечер. Действаха бавно и страстно. Рисуваха картини с устните си по мен, с пръстите си по кожата ми.

Въобще не учихме, но останахме будни цяла нощ. Влязохме в клас с кръвясали очи. Смяхме се, когато раздадоха изпитите. Чувствах се избеляла като един от старите стенописи, но също така красива.

Йоан се засмя, когато показаха снимките на четиримата апостоли. Знаех си, че ще отговори правилно на поне един от въпросите. Един от многото.

Но вие искате да узнаете всички резултати от изпита, нали?

Е, няма да ви лъжа. Те се провалиха. Ужасно. С навиците си за учене просто нямаше начин да изкарат. Но това не беше проблем.