— Какво искаш да кажеш?

— Този, който сключва договора, получава всички ключове. След това зависи от него или от нея да ги раздаде. Ключовете са защитени срещу копиране, така че нямаме възможност да изработим повече дори и да искахме. Именно затова се налага да пробиваме ключалката, ако клиентите не се свържат с нас.

— Н-но аз съм вписана като титуляр…

— Не е необичайно човекът, сключил договора, да посочи още няколко души в същата сметка като един вид застраховка. В случай че му се случи нещо…

PayTag — те стояха зад всичко. Макар че започваше да се затруднява все повече с подреждането на парчетата от пъзела, това заключение във всеки случай си оставаше желязно. PayTag бяха наели „Acme телеком услуги“ АД, които на свой ред бяха хоствали сървърната ферма горе в Шиста, която той беше взривил на парченца само преди две години.

Същите PayTag, които бяха решили да купят Argos-Eye и да превърнат всички съзаклятници горе в Хьотори сградата в мултимилионери до момента, в който той сам дръпна щепсела и потопи кораба заедно с екипажа и всичко.

Но PayTag просто бяха продължили напред. Поглъщаха дребни предприятия с бясно темпо, докато империята се разрастваше и ставаше все по-силна.

Той беше изнамерил всички възможни факти за PayTag, които се носеха из киберпространството. Повечето от тях беше запазил на една флашка, която ченгетата бяха пропуснали.

Но така или иначе нямаше опасност, той знаеше почти всичко наизуст.

Запали цигара, дръпна и изпрати почти перфектно кръгче дим към пожълтелия от никотин таван.

1992 — PayTag е основана от четирима американски студенти. Бизнес идеята е гъвкави парични преводи през интернет. В идеята няма нищо лошо, но чисто технически са избързали с десет години и софтуерът прави проблеми. Въпреки това в проекта се влива рисков капитал и се изграждат няколко сървърни ферми, които да се справят с всички кеш трансакции, които се очакват.

1997 — След пет години на червено бюджетът започва да пресъхва. Следват спорове и двама от основателите се отказват. Другите двама решават да сменят курса и в отчаян опит да намерят приложение на неизползваните си ферми започват да дават под наем място за съхранение на други компании, които се нуждаят от външен бекъп, в случай че собствените им сървъри се сринат. Момчетата са се натъкнали на златна мина и клиентите заприиждат почти незабавно.

1999 — Финансовите отчети за пръв път излизат на плюс, при това доста приличен, което прави PayTag почти уникални в IT бранша.

2001 — БАМ! Глобалният IT балон издиша, но тъй като нуждата от сигурен бекъп е по-голяма от всякога, PayTag продължават да отчитат малка печалба. Освен това въпреки срива на борсата компанията някак си се сдобива с нов капитал. Започва истинска шопинг треска измежду конкурентите, които са на прага на фалит, и PayTag започва да се разклонява из целия IT сектор. Инсталации, услуги, консултации — you name it!

2005 — Предприятието се листва в NASDAQ. Най-големият единичен акционер става фондация, която вероятно е свързана с двамата останали основатели, но различни финансови хитрости в стил ИКЕА на практика правят невъзможно да се разбере дали това наистина е така.

2009 — Още една повратна точка! IT гуруто и любимец на медиите Марк Блек е назначен за нов изпълнителен директор. Той незабавно се захваща с осъществяването на виждането си за бъдещето — Облака. Клиентите няма вече да качват само критичния си бекъп при PayTag, ами ВСИЧКАТА си информация. Сървърните помещения ще бъдат премахнати от офисите и ще заплават в мрежата — или по-точно казано, в една от добре охраняваните гигантски сървърни зали на PayTag, които сега никнат като гъби в селските райони из цял свят.

Но той беше почти сигурен, че Играта водеше началото си много преди ’92, а PayTag изглежда всъщност са били съвсем легитимни в продължение на много години. Следователно пътищата им трябваше да са се пресекли някъде.

Играта например можеше да бъде таен финансист, появил се насред срива на IT сектора.

Алтернативно мистериозната фондация, която притежаваше мажоритарния дял акции, можеше в действителност да прикрива нещо значително по-неприятно от две алчни малки Кампрадчета, които не искат да плащат данъци.

Но най-сигурният начин да се поеме контрола вероятно не беше чрез дялово участие или поне не само.

Трябваше някой да присъства намясто, да следи дали всичко се изпълнява според желанията, което неочаквано го отведе до последната му теория.

Точно както той самият беше направил с ArgosEye, Играта предполагаемо беше вкарала троянски кон в PayTag. Нещо или някого който на повърхността изглеждаше като ценна придобивка, но всъщност прехвърляше със себе си нещо фатално отвъд стените. За да проработи тази тактика, троянецът трябваше да бъде внедрен в най-високото ниво на пирамидата. И в такъв случай имаше само един кандидат…