Шрифт:
Марк Блек.
Именно под неговото ръководство компанията беше придобила наистина световен обхват. Облакът и сървърните ферми бяха части от виждането на Блек, а собствениците на PayTag изглежда му бяха предоставили пълна свобода на действие. И знаменитостите, и политиците обичаха захаросаното копеле, а на медиите им потичаха лигите на практика по всичко, с което той се захванеше. Изглежда никой не беше загрял кой всъщност беше Блек. Никой освен Хенрик HP Петершон.
Само ако можеше да си поговори малко с mr Black.
Око за око.
Играч срещу Играч…
Той дръпна за последно от цигарата и я изгаси в препълнения пепелник върху нощното шкафче.
Среща с Марк Блек. Това всъщност не беше лоша идея.
— Марк Блек, изпълнителен директор на PayTag и по този начин непряко нашият най-висш началник, както знаете, пристига тук само след две седмици…
Ребека изкара с кликване първата картинка от пауърпойнт презентацията си. Тя изобразяваше трийсетина души, облечени в бяло и носещи маски на Гай Фокс 17 и издигнали плакат.
17
През 1605 г. група католици планират да убият английския крал Джеймс I, като взривят сградата на Парламента. Атаката е насочена срещу протестантската власт, която репресира католицизма. В символ на т.нар. Барутен заговор се превръща Гай Фокс, човекът, който е трябвало да запали фитила. И до днес, залавянето му се празнува в Англия на 5 ноември, като публично се изгарят чучела, носещи маска на Гай Фокс. През годините Фокс е бил изобразяван и в позитивна светлина, като най-скорошният пример са комиксът „В“ като вендета и филмовата му адаптация, където главният герой, борещ се срещу тоталитарно правителство, носи маска на Фокс. Впоследствие маската се превръща и в символ на Анонимните, интернет активистка група с анархистични възгледи, както и на различни антиправителствени протести по цял свят. — Б.пр.
— Оценката на опасността в момента е определена като висока, което се дължи преди всичко на различните протести, на които сме ставали свидетели при други откриващи церемонии.
Тя превключи на следващата картинка с демонстранти, отвеждани от полицията.
— Частният самолет на Блек с регистрационен номер November Six Bravo ще се приземи на летище „Брома“ на двайсет и шести юни в 19:55 часа. Шелгрен и аз ще го посрещнем с аудито, Мршич и Пелебергс ще чакат пред терминал едно с втората кола. Отиваме директно до „Грандхотела“ и аз и евентуално Мршич ще се качим с Блек догоре. Това ще го решим по пътя. Блек очевидно не е очарован от идеята да има твърде много охранители около себе си… Разполагаме със стая 623 в същия коридор като апартамента на Блек и аз ще преспя там.
Изведнъж почувства устата си суха, направи пауза и отпи глътка от чашата вода на масата отпред.
— Тръгване към Крепостта в 06.15, двайсет и седми. Същите коли и екипажи като предния ден. Ръководителят на обекта, както и Антеа Равел от управителния съвет ще ни посрещнат…
Тя видя как няколко от охранителите си размениха погледи и продължи бързо, преди някой от тях да си е отворил устата.
— Церемонията по откриването започва в 09:30, а пресконференцията е директно след това. Въпроси дотук?
Никой от останалите шестима души в малката конферентна зала не помръдна.
— Добре — продължи тя. — Линд, ти и Гудмундсон ще ни посрещнете намясто. Говорил ли си с ръководителя на обекта?
Линд, жилав мъж със слънчев загар на четиридесет и нещо, прочисти гърло и се загледа в малкия черен бележник, който държеше на масата пред себе си.
— Да, всичко е изяснено. Трийсет журналисти са предварително регистрирани, после пристигат трупа местни политици, министърът на икономиката с антураж и няколко представители на някои големи клиенти. Общо шейсет и двама души, но може да бъдат малко отгоре. Трябва може би да добавя, че няма имена, които да будят подозрение. Естествено, проверихме всички…
Когато прегледът на ситуацията приключи, тя слезе по стълбите до долния етаж, поздрави няколко души, чиито лица разпозна, и се шмугна в претрупания малък офис на Мике. Той седеше наведен пред компютъра и едва погледна нагоре.
— Здрасти! — тя се наведе и го целуна бързо по бузата.
— Здрасти, Бека, добре ли мина всичко? — той се завъртя в стола.
— Да, посещението на Блек е под контрол.
— Хубаво, цялата фирма изглежда малко луднала. Събитие е, че реши да дойде тук толкова бързо след придобиването на компанията. Ще пътуваш ли с него горе до Крепостта?
Тя кимна едновременно с иззвъняването на мобилния му телефон.
Той го взе от бюрото и погледна екрана. После бързо се изправи.
— Сори, трябва да вдигна. Имаме адски много работа в момента, направо ни засипват с обаждания…
— Няма проблем, аз така и така излизах. Исках само да те питам за снимките…
— Снимките? — той вече беше направил крачка към вратата и вдигна телефона до ухото си.
— Тези, които направих в петък на микробуса. Щяхте да им правите пиксел амплификация или както там го наричате?
Телефонът продължаваше да звъни и тя ясно видя, че ситуацията го притесняваше.
— Аха, не, не стана. Виж, трябва да вдигна…
Тя му махна и излезе от стаята.
— Ало… Да, всичко се движи според плана… — чу го тя да казва, преди вратата да се затвори зад нея.
Той не смееше да си вземе собствен компютър. След два месеца като служител в ArgosEye предната зима беше научил колко много следи оставяше човек както в нета, така и на собствения си харддиск. Нямаше шанс дори да си помисли да ги покани на такава шведска маса.