Той изчака няколко секунди, като че очакваше тя да каже нещо.

— Има ли още нещо, което искаш да знаеш, Нормен, защото в противен случай тук имаме да вършим работа…

Тя понечи да отговори, но в същия миг техникът се върна в стаята.

— Трябва да видите това… — каза той.

Изпика се зад бараката за велосипеди в двора, после намери кранче за вода и успя да изгълта едно конско хапче. Коремът му къркореше и той трябваше да направи нещо по въпроса, да зареже всичко това и да се скатае за няколко дни, докато историята изтече във вечерните вестници и той може да прочете какво, по дяволите, ставаше. Освен това си имаше собствен план, към който да се придържа. Да открие Ерман и да изстиска от него всичко, което знаеше за Играта.

Но не можеше да се откъсне от мястото си, не още.

Безспорно имаше известно задоволство в това поне веднъж да е една крачка напред.

Да дебне ловците.

Ченгетата бяха изпразнили апартамента още при първото си нахлуване, така че очевидно търсеха него. Лично него. Тъпите копелета явно си мислеха, че си е вкъщи.

Ако се бяха забавили малко, щяха и да имат право, а той самият щеше да се озове обратно в пандиза.

Нещо му подсказвате, че този път нямаше да се измъкне толкова лесно…

Когато се позиционира обратно на перваза, колата вече беше спряла пред входа му. Голяма черна лимузина волво с малки хромирани поставки за знаменца от двете страни на капака. Далеч не приличаше на разузнавателна кола…

Шофьорът седеше вътре, но пътниците бяха влезли в сградата.

Колата имаше черни регистрационни номера с жълти цифри и му трябваше известно време да схване какво означаваше това. Автомобилът принадлежеше на военните.

Ставаше все по-любопитно и по-любопитно…

Едната стена на спалнята беше почти изцяло покрита с изрезки от вестници, залепени с армирано тиксо. Толкова нагъсто, че се застъпваха или понякога закриваха едни други. В средата имаше снимки на Блек от различни списания, като на всички лицето му беше заградено с черен маркер по начин, който напомняше оптически мерник.

Изрязаното заглавие, поставено отгоре над всички, гласеше HE IS THE ONE!

Стигсон и хвърли бърз кос поглед.

— Още ли вярваш, че брат ти е невинен?

Тя не отговори. Изведнъж устата и пресъхна, а стомахът и се сви. Атентатори или не, човекът пред „Гранд“ очевидно е бил Хенке, а тя дори не го беше разпознала.

Или всъщност го беше направила?

Ако се беше поколебала още някоя секунда, сега той вероятно щеше да е мъртъв. Томас щеше да го е застрелял.

Или някой друг от охранителите. Тя самата например…

Подът се залюля под краката и и за няколко секунди си помисли дали да не седне на леглото.

Освен чашата кафе и сухия сандвич със сирене, които беше успяла да нагълта по време на церемонията горе в Крепостта, Ребека не беше яла стабилно от поне денонощие. А що се отнасяше до спане, положението беше още по-лошо.

Но не беше сега моментът да се пречупи. Хенке не се чувстваше добре, това беше очевидно. Имаше нужда от помощ, и то незабавно, преди да е направил нещо още по-глупаво.

Тя си пое дълбоко въздух и се обърна към Стигсон, за да каже нещо.

В този момент в стаята влязоха двама костюмирани мъже.

Единият беше над трийсетте, слаб, късо подстриган и носеше очила с тъмни рамки.

Другият беше Таге Самер.

— Полковник Пелас, колко хубаво — каза Стигсон и двамата мъже се здрависаха. — Вече познаваш колегата ми, комисар Рунеберг, а това тук е…

— Ребека Нормен, сестрата на заподозрения — каза Самер бързо и протегна ръка. — Приятно ми е да се запознаем, името ми е Андре Пелас, свързан съм с организацията на сигурността на Кралския двор.

Тя смотолеви нещо и стисна ръката му, търсейки погледа му, но той умишлено гледаше встрани.

— Нека ви представя Едлер, моя адютант.

Той посочи с бастуна си към очилатия мъж, който кимна кратко за поздрав.

— Така, какво знаем, Ескил… — Самер се обърна към Стигсон.

— Заподозреният, за съжаление, не беше намясто, както се надявахме, но за сметка на това успяхме да потвърдим, че е имал мания към Блек… — той показа стената с изрезките.

Самер кимна леко на Едлер и той отиде до стената и започна да повдига изрезките.

— Открихме ли някакви следи за интерес към кралското семейство?

— Нищо освен видеоклипа… — отговори Стигсон. — Но Петершон е издирван от сутринта, освен този апартамент на практика няма къде да отиде, а Нормен, естествено, ще ни сътрудничи напълно.

Той кимна към Ребека.

Тя отвори уста, но бързо осъзна, че всъщност не знаеше какво да каже. Мислите хвърчаха в главата и без никаква подредба.