Шрифт:
Стомахът му направи гърч и го накара да се свие на топка.
Майкамудебааа!
Отново опита да изпълзи нагоре, но напразно. Силите му бяха изцедени, а сковаността от премръзването не го напускаше. Но трябваше да се махне оттук веднага, иначе щеше да стане есен, докато Нисе или както там се казваше собственикът на шибаната гребна лодка откриеше изсъхналия му на студа труп.
Беше късна вечер, а тази част от Полсундет 52 , където лежаха старите лодки, не беше особено посещавана дори през деня.
52
Протокът между езеро „Лонгхолмен“ и „Сьодермалм“ в Стокхолм. — Б.пр.
Ударът беше изсмукал и последните му сили, но ако не искаше да свърши като Йоци, Ледения човек 53 , беше принуден да се размърда.
Стомахът отново го сви и го накара да вдигне колене до уши. Студената тестена буца в гащите му се премести малко нагоре покрай опашката.
Подяволитебе…
Той изчака конвулсиите да преминат, после събра колкото сила можеше и се издърпа до коленичило положение. Кеят беше само на половин метър.
53
Йоци, известен още като Симилаунския човек, е замръзналата мумия на мъж, живял през 3300 г. пр. Хр. Трупът му е открит през 1991 г. в алпийския район Йоцтал. — Б.пр.
Стъпи на пода с единия крак, напрегна бедрените мускули и се изправи. Краката му се олюляха, но се задържа. Крачка напред, после още една. Вдигна едното си стъпало, опита да го насочи към кея.
Но опорният му крак изведнъж поддаде и той падна назад в тъмната вода.
Замаха бясно с ръце, гълтайки литри вода, докато се опитваше да дойде на себе си. За няколко мига се озова обратно на койката в дубайския затвор, където ченгетата се надяваха да изплюе признание заедно с водата, с която го давеха. Но после палците на краката му докоснаха морското дъно и паниката се поуталожи.
Извлачи се с мъка до брега, пропълзя до седнало положение и облегна гръб на едно дърво. Задъха се няколко пъти, след което издрайфа фонтан от зелената вода на Меларен. Отново и отново, през уста и нос, докато стомахът се изцеди напълно. И той с него в тази връзка…
Пошибанитедяволи…
Но странно, след малко все пак се почувства донякъде по-свеж. Като че ли краткото гмуркане и принудителното изпомпване на стомаха бяха рестартирали тялото му.
Освен това му беше дошла идея. Хостелът в „Лонгхолмен“. Как не се беше сетил по-рано…
Използва ствола на дървото като опора, за да се изправи на крака, а после опипа механично джобовете си за цигара. Изнамери подгизнал фас, който напразно се опита да запали.
С незапалената цигара между устните той се затътри внимателно нагоре към пътеката, която водеше към стария затвор.
Вратата на офиса му беше затворена, но Ребека не си направи труда да почука.
— Изритаха ме — каза тя, преди той изобщо да успее да се обърне.
— Ъх, да… Чух за това.
Той стана, но не направи опит да се приближи до нея.
— Аха, слухът вече е плъзнал. Какво знаеш?
— Не много, имахме конферентен разговор с Антеа преди малко…
— И?
Той сви рамене и като че ли разглеждаше някакво петно на стената зад нея.
— Тя каза само, че уволнението ти влиза в действие незабавно.
Той срещна погледа и за около секунда, но отново погледна встрани.
— Нещо за безразсъдна намеса, която е поставила компанията в опасност. Че с това си изчерпила доверието на ръководството…
— Нали не се връзваш на тази версия? — тя впери поглед в него.
— Не, естествено, че не…
— Не звучиш особено убедително…
— Стига, Бека, всъщност се опитах да те защитя. Разказах им колко ти е било тежко през последните месеци. Приспивателните и така нататък…
— Казал си им КАКВО?
Той вдигна ръце пред себе си.
— Нищо, просто че ти е трудно да спиш. Това си е напълно вярно. Липсата на сън може да има голям ефект върху преценката…
— Не вярвам на ушите си… — тя закри лице с длани за няколко секунди.
— Ами исках само да помогна… — смънка той.
Тя пое дълбоко въздух няколко пъти и се въздържа да изрече първото, както и второто изречение, което и дойде наум.
— Трябва веднага да изпразня бюрото си — каза възможно най-сдържано. — После мисля да позвъня на адвокат. Това няма да им се размине — тя погледна към ръчния си часовник.
— Трябва да го обсъдим у дома…
— Оо?
Той като че изведнъж събра кураж.
— Ами, Бека, аз харесвам фирмата. Страшно много всъщност. Тук съм почти от началото, а сега като PayTag наливат пари…