— Ще поддържаме контакт, Ескил — каза после той на Стигсон, докато се настаняваше на задната седалка на голямото черно волво.

Вратата се хлопна, шофьорът включи на скорост и точно преди колата да потегли, той и хвърли бърз поглед през страничния прозорец. Тя се усмихна за проба, търсейки поне малък знак на признание. Но изражението му не трепна.

Колата зави зад ъгъла и изчезна със свистящи гуми по калдъръменото нанадолнище.

— А, вярно, Нормен… — започна Стигсон тъкмо когато тя се канеше да си тръгне. — Открихме банков сейф, с който брат ти е разполагал…

Умишлено направи пауза и тя за малко да падне в капана. Но в последния момент прехапа език.

— Знаеш ли нещо за това? — продължи той, след като тя не отговори.

Тя поклати глава.

— С Хенке рядко поддържаме връзка в последно време…

— Да, това го каза още горе в СЕПО, но ето че сега се появяваш в апартамента му точно когато извършваме обиск…

Тя отново се въздържа да отговори. Докато не кажеше нещо, той не можеше да твърди, че тя лъже.

Изглежда обаче тактиката не раздразни Стигсон така, както тя се надяваше.

— Ти си съпритежател, Нормен, така че предполагам знаеш какво е имало вътре?

Тя поклати глава.

— Нищо, Нормен. Сейфът беше празен.

— Аха… — тя се преструваше на безразлична, доколкото можеше.

— Хубавото е, че банката има модерна охранителна система…

Тя усети как пулсът и се покачва.

— Купища камери, горе-долу както в участъка…

Той отново направи пауза, опита се да я подмами да каже нещо, но вместо това тя гледаше надолу към калдъръма. На коя дата беше посетила трезора? Помисли си за камерите, броейки наум. Седем, осем, девет…

— Има ли нещо, което искаш да ми разкажеш, Нормен? — гласът му внезапно прозвуча малко по-приятелски. — Според Рунеберг си страшно добър охранител, ценен актив за отдела, струва ми се, че така те нарече…

Тя погледна нагоре, срещна погледа му. Стигсон наклони глава.

— Естествено, ние се застъпваме за нашите хора. Помагаме на колегите, които са се оказали в беда…

Нова пауза.

Тя отвори уста, за да каже нещо, после се поколеба няколко секунди.

— Даа… — каза той окуражително.

— Седем — каза тя.

— К-какво? — овладяното му изражение най-накрая като че трепна.

— Седем дни, толкова време банките съхраняват записания видеоматериал, нали? Или поне така беше по времето, когато бях в следствения отдел…

Устата му се затвори като капан за мишки. Предишното почти доброжелателно изражение се беше изпарило. Но нямаше значение. Блъфът му беше разкрит, знаеха го и двамата. Нямаше снимки, нищо, което да може да я свърже със сейфа. Всичко е било изтрито преди няколко дни.

— Има ли още нещо, което те интересува?

Стигсон не отговори, така че тя махна на Рунеберг, който стоеше малко встрани, и се обърна, за да си върви.

— Поискахме от банката списъците с карти за достъп… — каза Стигсон, след като бе изминала няколко метра. — Ще минат два дни, докато ги получим, така че предполагам, че скоро пак ще се чуем, Нормен…

HP се събуди, защото цялото му тяло се тресеше като пневматичен чук.

Наистина беше средата на лятото, но вечерната дрямка на открито под шибано платнище в някаква лодка не се беше оказала най-умният му ход.

Трябваше му топлина на мига. Но тялото сякаш не искаше да го слуша. Цепеше го главата, устата му беше пресъхнала, ръцете и краката бяха като преварени спагети. Когато опита да се завърти по корем, изведнъж забеляза мократа буца в гащите си. Първо си помисли, че това беше рулото банкноти, което беше измъкнал от буркана, заровен на няколкостотин метра в гората. Но после си спомни, че го беше напъхал в един от предните джобове на дънките си.

Минаха още няколко секунди, докато схване.

Мамка му!!

Посегна към планшира, опитвайки се да се надигне. Вонята от панталоните пареше в носа му, коремът му се сви конвулсивно. Трябваше да се напрегне дори само за да се изправи на крака.

Палубата се разлюля под него и накара колената му пак да се огънат.

Падна по лице, удари брадичката си в една от дъските за сядане и остана да лежи проснат на дървения под.

Хранително отравяне, ама че шибана ирония. Не беше ял стабилно от седмици, на практика живееше на консервирани сардини и бял боб. Но когато най-накрая хапна дюнер, той, естествено, се оказа стафилококова бомба с допълнително чеснов сос…