— Да, сър.

Ортис стоеше на брега на блатото. То чезнеше напред в тъмнината. Някъде на другия край беше обектът. Стисна здраво колта и нагази във вонящата вода. Дебелият маскировъчен халат моментално прогизна, но това му подействува някак си освежително. Черната вода беше хладка. Докато халатът и здравите боти го пазеха от пиявици и други гадини, помисли Ортис, всичко е наред. Той не понасяше буболечките, особено пиявиците. Само при мисълта за тях му се повръщаше. Лигави, лъскави гадини! Като хлапак ги ръсеше със сол и гледаше как се сгърчваха. Но сега нямаше защо да се тревожи. Армията му беше дала защитно облекло да го пази от пиявици, а умът му да е в изпълнението на задачата. Той беше разузнавачът на „Мамбо“. Неговите очи и уши. Отрядът му разчиташе на него.

Погледна блатото и присви устни в погнуса. Проклети пиявици!

На борда на „Блу Ридж“

Капитан-лейтенант Кенет Кроу от американските ВМС току-що беше заспал, когато усети нечия ръка на рамото си.

— Разкарай се! Не ми пука кой си!

Не подействува. Ръката остана на рамото му. Кроу не помръдна. Толкова му беше удобно. Това беше първата му истинска почивка след двудневното учение с хеликоптери „Сий Сталиън“. Венецуелските ВМС ги бяха купили, за да евакуират при спешни случаи сондьорите от крайбрежните петролни платформи в района.

— Съжалявам, капитане. Капитанът иска да говори с вас.

— О-о, майната му!

— Да, сър. Както искате, но капитанът ми нареди изрично да ви заведа на мостика след десет минути.

Кроу се извърна и седна в леглото.

— По дяволите! Каква е тази щуротия? Току-що свърших — бъхтих се цяла седмица, за да науча тези бананови пилоти как да летят с току-що купените им проклети хеликоптери. Сега почивам. Почивам, и капитанът знае това! По дяволите!

Кроу стана бързо. Беше само по гащета и бяла фланелка.

— Ще ми хвърлиш ли оная риза? — Вдигна панталоните си от пода и ги обу.

— Ето, сър.

Кроу изсумтя и я грабна. Отдясно беше пришита лентичка с името му, а над левия й джоб имаше няколко нашивки и чифт сребристи крилца, които показваха, че е пилот от военноморските сили.

— Имаш ли представа какво става? — попита той, докато закопчаваше ризата си, доста тясна в ръкавите. Издутите бицепси бяха донякъде несъразмерни с телосложението му от кръста нагоре.

— О, не, сър. Само това, че трябва да ви придружа до мостика след…

— Да, да, след десет минути.

— Шест.

— Както и да е. — Той седна на леглото и се обу.

— Харесвам работата си, знаеш ли — продължи той. — Но възможностите на всеки човек си имат граници, а силите ми са на изчерпване. Трябва ми сън. Адски изтощен съм!

— Съжалявам, капитане, но капитанът ми даде…

— Да вървим.

Следван от помощника си, Кроу тръгна към мостика на десантния кораб. „Блу Ридж“ извършваше различни наблюдателни операции, включително следеше нисколетящите самолети от Колумбия и Венецуела в северна посока. Главното му предназначение беше да проследява — това обясняваше антените на горната палуба. „Блу Ридж“ нямаше за задача да сваля самолетите, работата му беше само да ги открива.

На борда си носеше два броя „Сий Сталиън“, едни от най-големите и най-мощни хеликоптери във ВМС, които можеха да пренасят 55 войници с цялата им екипировка на повече от 400 километра.

На кораба имаше и трима пилоти. Два хеликоптера и трима пилоти. Схемата гарантираше винаги един да е на разположение, ако другият е преуморен, както бе сега с Кроу.

Все още сънен, Кроу се прозя, докато отваряше металната врата към мостика. Влезе и забеляза останалите двама пилоти пред капитана на кораба Джон Девънпорт.

— Какво става? — попита той. — Току-що свърших дежурството и…

— Зная какво си мислиш, Кени — отговори Девънпорт, сетне погледна помощника, който кимна, обърна се и излезе от каютата, затваряйки вратата след себе си.

— Сър — упорстваше Кроу. — Моите уважения, но съм много уморен и…

— Няма да повтарям, Кени. Млъкни! От „Блу Ридж“ се иска да осигури подкрепа за една текуща тайна операция. Трябва да измъкнем от Френска Гвиана наш отряд от специалните части точно след час и половина. Ние сме на 320 километра от мястото. Това означава, че имаме време само за хеликоптер. Искам да изпратя и двата. Единия като резерва.

Кроу просто не можеше да повярва. Девънпорт съвсем сериозно възнамеряваше да го лиши от почивка.

— Сър, моля да ме изслушате, това е в интерес на изпълнението на задачата. Изобщо не съм в състояние да…

— Не, по дяволите! Не! Ти ме изслушай! Виждаш ли тези двамата тук? — Той посочи към пилотите, които стояха мирно до Кроу. — Те нямат никакъв шибан опит! Разбираш ли? Добри пилоти са, но и двамата са новобранци от школата. Искам да пратя там ветеран. За това става дума, за бога! Трябва ми някой, който да може да взема добри решения за части от секундата, а това не се учи при учебните полети. Научава се от опит. Кени, ти имаш този опит и искам ти да отидеш там с един от хеликоптерите. Разбра ли?