Какво става, по дяволите!

Джордж премигна два пъти с изненада и прочете още веднъж съобщението. Виж ти! Някой го е сменил, а моят алгоритъм е регистрирал промяната и е възстановил старото. Нещо не беше в ред. Той усещаше това.

Сърцето му се разтуптя от нахлулия в кръвта му адреналин. Просто приличаше твърде много на роман, но всъщност беше действителност.

Със запотени вече длани на ръцете той премести показалеца върху командата за отпечатване и щракна левия бутон на мишката. Секунди по-късно лазерният принтер забръмча. Той издърпа листа и го прочете още веднъж.

— Ама че невероятна работа.

— Пак ли говориш на себе си, Джордж? — обади се някой от съседната кабинка.

Джордж не му обърна внимание. Той просто заключи компютъра и тръгна към архива.

Помисли да използва асансьорите, но се отказа. Беше седял почти цяла сутрин в онзи стол, нужно му беше да се раздвижи. Джордж свърна вдясно и забърза към стълбището в края на дългия коридор. Кой би могъл да направи това? Ако новото съобщение е точно и те наистина са полицаи, тогава какво ще кажат французите? Какво ще кажем ние? И кой го е подменил? Французите? Той не мислеше така. Информацията подлежи на внимателна проверка от ЦРУ, преди да постъпи в компютърните банки на управлението. Това означаваше, че някой от управлението е вмъкнал новия текст. Би ли могло да е просто грешка при преписването? Двама оператори, които вкарват данни на различни работни места? Единият да е писал върху написаното от другия?

Поклати глава, разбирайки накрая защо чичо му си има проблеми с храносмилането. Твърде много въпроси и никога достатъчно отговори.

Бутна тежката врата и заслиза по стълбите, след секунди беше на втория етаж. Архивът беше вдясно.

— Здравей, Джордж.

Джордж спря, обърна се и видя Роланд Хигинс.

— Кой… о, здравейте, сър — отговори той. Откъде пък се взе той?

— Я ми кажи, твоят алгоритъм засече ли нещо ново? Видях съобщението, което си изпратил до отдел „Европа“.

Джордж се поколеба миг-два. Цялата информация от него трябваше да бъде заведена, преди да излезе от Отдела за компютърно обслужване.

— Ами… в известен смисъл, сър, но…

— Ххъм… кажи ми. Заинтересован съм.

— Бих искал, сър. Но нали разбирате, според разпоредбите трябва първо да ида в архива, преди…

Хигинс се разсмя високо.

— Зная разпоредбите, Джордж. Аз съставям повечето от тях. Няма да си навлечеш неприятности. Ще ида да говоря с архива след това. Хайде, кажи ми. Какво е новото?

Джордж поруменя. Глупаво беше да се мъчи да припомня разпоредба на ЦРУ на високопоставен човек като Хигинс.

— Това, сър. — Той издърпа сгънато парче хартия от задния джоб на панталоните си. — Алгоритъмът току-що го засече.

Хигинс взе листа от ръцете му и го чете около минута.

— Добра информация. Наистина твърде неприятно е, че трябва да се сблъскваш с подобни неща, но реалността е такава. Проблеми като този се срещат не само във филмите. Те се случват и в живота.

— Разбирам, сър. Това е ужасно нещо. Наистина ли означава, че…

— Да. Нарежданията са да бъде ликвидиран безапелационно, но вярвай ми, доказателствата срещу него са необорими. Трябва да го спрем.

— Разбирам, сър. Бих искал да ви посоча нещо, което ми направи впечатление.

— Да? За какво става дума?

— Отнася се до третата добавка в списъка, сър. Тя е променена в сравнение с последната разпечатка, която направих. — Той забеляза, че Хигинс мълча няколко минути и гледаше парчето хартия.

Джордж се почувства неловко. Шефът на отдел „Европа“ най-сетне вдигна глава.

— Кога разбра за това?

— Преди десет минути, сър. Бях тръгнал към архива да го заведа и…

— Недей. Искам да кажа, аз ще имам грижата. Аз ще говоря с архива. Това вече не е твоя работа оттук нататък. Ясно ли е?

Джордж забеляза, че сърдечността изчезна от очите на Хигинс и погледът му стана много напрегнат.

— Да… да, сър. Няма проблеми. Никой не знае за това.

— Джордж, ти помогна много на управлението. Не мога да ти кажа нищо повече по въпроса. Бъди уверен, че тази информация и твоите впечатления ще стигнат до когото трябва. Приятна работа.

— Благодаря ви, сър.

Хигинс се обърна и изчезна зад ъгъла. Джордж се запъти към стаята си с купчина въпроси и грижи. Защо Хигинс реагира по такъв начин, когато му каза, че трябва да заведе съобщението в архива? Дали не крои нещо? Джордж не знаеше какво да мисли, но беше сигурен, че някой някъде е променил неговото съобщение, това стана ясно, а реакцията на Хигинс само засили подозренията му. Успокой се, Джордж! Мисли обективно. Обективност. Това е отговорът. Беше чул или чел това някъде, може би в някой от своите романи; а може би си спомни нещо, казано от баща му някога. Отдръпни се и гледай на проблема като зрител, Джордж. Ти изрови несъвместими данни и ги съобщи на един от началниците си, който не реагира много положително, когато му каза, че ще заведеш в архива тези несъвместими данни. На всичко отгоре Хигинс кажи-речи нареди на Джордж да пази това в тайна.