Кеслър държеше долната част на скафандъра, докато Джоунс напъха крака в него. После Джоунс хвана металния пръстен, който съединяваше двете половини на скафандъра, докато Кеслър взе горната част от поставката зад гърба му.

— Готов ли си?

— И още как.

Кеслър му нахлузи скафандъра почти като фланелка. Джоунс пъхна ръце през дупките, докато той се люшкаше около раменете му.

— По дяволите! Екстра работа. Къде-къде по-лесно, отколкото долу, където бродят бизони.

Кеслър се усмихна. Обличането на 113-килограмовия скафандър на земята беше адски трудно, но в състояние на безтегловност ставаше проста работа. Кеслър съедини двете му части с металния пръстен.

— Как се чувствуваш?

— Страхотно. Просто страхотно. — Джоунс се раздвижи из камерата, пробвайки гъвкавостта на скафандъра.

Кеслър му надяна ръкавиците и ги прикачи към ръкавите. Джоунс размърда пръсти.

— Бива ги.

— Добре. Обърни се. Трябва да ти сложа осигурителна система. — Кеслър взе от поставката приличащата на раница апаратура, която поддържаше кислорода, налягането и вентилацията на скафандъра. Прикачи я към гърба на Джоунс и свърза няколко тръбички със скафандъра. После отиде пред Джоунс.

— А сега да ти надяна капелата. Стой мирен. — Кеслър нахлупи на главата му плътно прилепваща шапчица с микрофон и слушалки в нея. — А това е, ако ожаднееш. — Пъхна вътре тубичка с вода, която имаше тръбичка с клапан, отварящ се при всмукване.

— Благодаря, но да ти кажа правичката, май предпочитам „Джак Дениълс“16.

— Да не искаш да кажеш, че си неспокоен?

— Не съвсем, но точно сега ми се струва, че бих дал лявото си мъдо за една цигара.

— Съжалявам, приятелю. Присъствието в космоса налага някои лишения.

— И още как! Добре, хайде да задвижим това кутре.

Кеслър прикачи към предницата на скафандъра индикатора и контролния уред на осигурителната система и я включи. По пластмасовите тръбички в подплатата потече студена вода, системата започна да впръсква кислород и се опита да създаде налягане в скафандъра.

Кеслър постави шлема на Джоунс, завинти го на мястото му, направи същото с ръкавиците. Вече херметически затворен, в скафандъра бързо се установи необходимото налягане. Тогава Кеслър увеличи двойно налягането и прекъсна достъпа на кислород. Изчака шейсет секунди, преди да се увери по уреда на гърдите на Джоунс, че налягането не спада повече от допустимото. Доволен, той възстанови притока на кислорода и изравни наляганията в скафандъра и в камерата. Погледна часовника си.

— Остават още трийсет минути.

— Добре — отговори Джоунс.

Кеслър взе използваната от Джоунс маска и задиша чист кислород. Спазваше разпоредбите на НАСА, според които резервният астронавт също трябва да е готов за излизане в космоса, ако се наложи.

След половин час Кеслър свали кислородната маска и бавно намали налягането в скафандъра на Джоунс. Прикрепи към шлема му козирка, която предпазваше от топлина, светлина и удари. Накрая сложи точно над козирката една тв камера.

— Готов си.

— Зная, ама ти не си. По-добре върни незащитеното си дупе в модула за екипажа. Аз съм готов за излизане.

— Слушай. Внимавай с този РРД — рече Кеслър. Имаше предвид раничния реактивен двигател, който струваше 15 милиона долара и гарантираше напълно автономно придвижване в космоса. — Предполага се, че е много по-чувствителен от оня, който изпробвахме в басейн. Там срещахме съпротивлението на водата. Тук няма нищо, което да противостои на движенията ни.

— Прекаляваш с тревогите. А сега ще ме пуснеш ли да обиколя кораба и да видя дали сме във форма?

Кеслър потупа Джоунс по рамото.

— Внимавай, това не е шега работа, човече. По-късно.

— По-късно.

Кеслър мина през полукръглия проход към средната палуба и затвори люка от алуминиева сплав. Издигна се през един от отворите, свързващи палубата с пилотската кабина, понесе се през нея и застана пред контролното табло.

Щракна ключа за разгъване на антената. Тя се разпъна под ъгъл 67 градуса спрямо кораба, а параболичната чиния с диаметър 90 см се завъртя към най-близкия сателит в геостационарна орбита от Системата за контрол и обработка на данни.

Кеслър кимна, когато видя на таблото светещата лампичка, потвърдила разгъването на антената. Сега „Лайтнинг“ имаше връзка в специалния обхват с Хюстън чрез наземната станция в Уайт Сендз.

Кеслър превключи на честота 259.7 мегахерца, което осигури контакта между Джоунс, „Лайтнинг“ и Хюстън.

— Как се чувствуваш, Текс?

— Всички системи изглеждат нормално. Подготвям се за излизане в космоса.

— Чакай. Да проверим видеосигнала от теб.

— Камерата е включена — отговори Джоунс.