[* Надгробен паметник на човек, който не е погребан под него. Става дума за такъв, издигнат в памет на загиналите в двете Световни войни британски войници в правителствения квартал Уайтхол. — Б.пр.]

Сър Пол Спрус, изискан и опитен бюрократ с ранг помощник-постоянен секретар на кабинета, зае председателското място. Той се представи, а сетне представи всеки един на останалите. Американското посолство, следователно Съединените щати, беше представено от помощник-аташето по отбраната и Хари Синклер, проницателен и опитен служител от Лангли, който от три години оглавяваше лондонското бюро на ЦРУ.

Синклер беше висок кокалест мъж, който обичаше да се облича в сака от туид, посещаваше често операта и се разбираше изключително добре с британските си колеги.

Човекът от ЦРУ кимна и намигна на Саймън Паксман, с когото се бе срещал веднъж на заседание на Смесения комитет по разузнаването, където ЦРУ имаше постоянно място.

Синклер щеше да има за задача да отбелязва всичко интересно, открито от британските учени, и да предава информацията във Вашингтон, където също заседаваше значително по-многобройната американска част от комитета „Медуза“. След това всички заключения щяха да се съпоставят и да се анализира потенциалът на Ирак за нанасяне на сериозни удари.

Имаше двама учени от Олдърмастън, Управлението за изследвания в областта на атомните оръжия в Баркшър — те биха се радвали, ако думата „атомни“ отпадне от названието, но Олдърмастън е създаден именно с тази цел. На основата на информация, извлечена от САЩ, Европа и другаде, плюс въздушни снимки на всевъзможни иракски обекти за ядрени изследвания трябваше да се опитат да изяснят докъде е стигнал Ирак в усилията си да реши проблема с технологията на производство на собствена атомна бомба.

Имаше още двама учени от Портън Даун. Единият от тях беше химик, другият — биолог, специалист по бактериология.

Левият печат често обвиняваше Портън Даун в разработване на химически и бактериологически оръжия за Великобритания. Всъщност от години изследванията им бяха насочени към откриването на противодействие, ако такова въобще съществуваше, на всички средства за химическа и бактериологична война, които биха могли да бъдат използвани срещу британски и съюзнически войски. За съжаление не е възможно да се разработва противодействие срещу каквото и да било, без преди това да се изучат свойствата на токсина. Следователно двамата учени от Портън Даун имаха под свой контрол и при условия на страхотна охрана някои доста неприятни вещества. Но в същия този ден, на 13 август, с тях разполагаше и господин Саддам Хюсейн. Разликата бе в това, че Великобритания нямаше намерение да ги използва срещу иракчаните, докато господин Хюсейн можеше да не се окаже така благоразположен.

Хората от Портън Даун трябваше да проверят списъците от химически вещества, закупени от Ирак за определен период от време, с надеждата да открият с какво разполага той, в какво количество и колко опасно е то, в случай че може да се използва. Освен това трябваше да анализират снимки от въздуха на редица фабрики и заводи в Ирак, за да проверят дали няма някакви издайнически признаци под формата на сгради с определена големина и форма — секции за обеззаразяване и дегазиране, пречиствателни съоръжения за вредни емисии — по които да се открият фабриките за отровни газове.

— А сега, господа — започна сър Пол, обръщайки се към четиримата учени, — основното бреме пада върху вас. Ние, останалите, ще ви помагаме и подкрепяме с каквото можем.

Разполагам тук с два тома информация, получена досега от наши хора в чужбина, персонал на посолства, търговски представителства и… господата от разузнаването. Все още е рано. Това са първите резултати от подбора на разрешителните за износ за Ирак, издадени през последното десетилетие, и няма нужда да ви казвам, че те са ни предадени от правителства, готови да ни съдействат.

Хвърлили сме мрежата колкото се може по-нашироко. Става дума за износа на химикали, строителни материали, лабораторна апаратура, специални машиностроителни изделия — почти всичко, с изключение на чадъри, прежда и гумени играчки.

Някои от тези неща, всъщност по всяка вероятност повечето от тях, ще се окажат съвсем естествени покупки, направени от една развиваща се арабска страна за мирни цели и затова ви се извинявам предварително за времето, което ще трябва да пропилеете. Но ви моля да се съсредоточите не само върху специалните доставки за производство на оръжия за масово унищожение, но и върху продуктите с двустранно предназначение — онези неща, които биха могли да се пригодят или да се разглобят и частите им да се използват за други, а не за заявените цели.

Доколкото зная, нашите американски колеги също не са стояли със скръстени ръце.

Сър Пол подаде една от папките на хората от Портън Даун, а другата на онези от Олдърмастън. Представителят на ЦРУ извади две папки и направи същото. Учените гледаха слисани камарите от книжа струпани пред тях.

— Опитахме се да не дублираме американските и нашите усилия — обясни сър Пол, — но, за съжаление, това едва ли е напълно избегнато. Отново се извинявам. А сега, господин Синклер.

За разлика от държавния служител от Уайтхол, който почти успя да приспи учените с многословието си, завеждащият бюрото на ЦРУ направо мина на въпроса.