През тази първа нощ той им отдели два часа за основните правила на конспирацията:

— Винаги, където и да отивате, за всяка среща имайте легенда, която може да се потвърди. Никога не носете уличаващи документи. Винаги се отнасяйте към иракските войници с уважение, дори прекалено почтително. На никого не се доверявайте.

Отсега нататък трябва да станете като две личности. Едната сте си вие, такива каквито сте, студент, чиновник и т.н. Възпитани, внимателни, невинни, безобидни, стриктни. Иракчаните не се занимават с такива, защото те не ги заплашват. Не обиждат страната им, знамето им, вожда им. Не представляват интерес за АМАМ. Затова оцеляват. Другата личност обаче се появява само при специален случай, при изпълнение на задача. Тя ще стане опитна и опасна, и въпреки това ще оцелее.

Обучаваше ги на конспирация; как се отива на определена среща. Пристигаш рано и паркираш много далеч от мястото. Скриваш се в сянката. Наблюдаваш двайсет минути. Оглеждаш околните къщи. Проверяваш за глави на покрива или причакваща те засада. Ослушваш се за потракването на войнишки ботуш по паважа, за дрънченето на метал о метал, оглеждаш се за проблясваща в мрака цигара. Когато им оставаше достатъчно време, за да се приберат у дома преди полицейския час, ги освобождаваше.

— Ами нашествениците? Кога ще започнем да ги убиваме?

— Когато се научите как.

— Няма ли нещо, което можем да правим?

— Когато иракчаните се движат из града, как става това? Пеш ли?

— Не, камиони, пикапи, джипове, откраднати коли — отвърна студентът по право.

— Които имат капачки на резервоарите — рече бедуинът, — а те се свалят с едно бързо отвинтване. Бучки захар, по двайсет на резервоар. Захарта се разтваря в бензина, минава през карбуратора и в двигателя от високата температура се превръща в спечен карамел. Това ликвидира двигателя. Внимавайте да не ви хванат. Действайте по двойки и след като мръкне. Единият пази, другият пъха захарта. Завинтвайте отново капачките. Цялата операция трае десет секунди.

Парче шперплат. Десет на десет сантиметра, с четири изострени стоманени гвоздеи, набити в него. Пуснете го надолу по туба си, докато се плъзне до крака ви. Бутнете го с пръстите на крака под предната гума на паркиран автомобил.

В Кувейт има плъхове, следователно има магазини, които продават отрова за плъхове. Купете от бялата, тази, дето е на база стрихнин. Купете тесто от хлебар. Замесете го с отровата, като използвате гумени ръкавици, сетне изгорете ръкавиците. Изпечете хляба в кухненската печка, но само когато сте сами в къщата.

Студентите зяпнаха с отворени уста.

— Но трябва да го дадем на иракчаните, нали?

— Не, носете хлябовете в отворени кошове на мотори, или в багажника на колата си. Ще ви спрат на някоя бариера и ще ги откраднат. Ще се срещнем отново тук след шест дни.

Четири дни по-късно иракските камиони започнаха да се повреждат. Някои от тях изтеглиха на буксир, други изоставиха — шест камиона и четири джипа. Механиците откриха защо, но не можеха да разберат кога е станало това и кой го е направил. Започнаха да се пукат гуми и шперплатовите квадратчета бяха предадени на хората от тайната полиция, които кипнаха и набиха неколцина кувейтци, хванати напосоки из улиците.

Болничните стаи започнаха да се пълнят с войници, всички повръщаха и имаха болки в стомаха. Тъй като почти не получаваха хранителните си дажби и живееха ден за ден край своите бариери и в изградените от каменни плочи землянки, решиха, че са пили заразена вода.

Сетне, в болницата „Амири“ в Дасман, един кувейтски лаборант направи проба на повърнатото на иракчанин. Много объркан потърси завеждащия отделението.

— Поел е отрова за плъхове, професоре, но твърди, че три дни е ял само хляб и малко плодове.

Професорът се озадачи.

— Иракски армейски хляб?

— Не са им карали от няколко дни. Взел го от минаващ кувейтски разносвач на хляб.

— Къде са ти пробите?

— На масата в лабораторията. Сметнах, че ще е най-добре първо да говоря с вас.

— Точно така. Правилно си постъпил. Унищожи ги. Нищо не си видял, разбра ли?

Професорът се върна в кабинета си, клатейки глава. Отрова за плъхове, кой, по дяволите, се е сетил за това?

Комитетът „Медуза“ се събра отново на 30 август, защото докторът по бактериология от Портън Даун смяташе, че е открил всичко възможно за иракската програма за бактериологична война, доколкото я имаше.

— Боя се, че сме установили много малко — обърна се д-р Брайънт към слушателите си. — Основната причина е, че бактериологични изследвания могат да се правят във всяка съдебномедицинска или ветеринарна лаборатория, като се използва същата апаратура, каквато ще намерите във всяка химическа лаборатория, и това няма да проличи по разрешителните за износ.

Нали разбирате, че в огромния брой от случаите продуктът е за доброто на хората, за лечение на болести, не за разпространяването им. И какво по-естествено от това една развиваща се страна да иска да изследва билхарзия, бери-бери, жълта треска, малария, холера, коремен тиф или хепатит. Това са човешки болести. Има и цяла поредица от болести по животните, които ветеринарните училища биха искали съвсем очевидно да изучават.