На връщане към Кувейт се бяха смълчали. Двама от петимата седяха отпред до него, останалите трима — отзад.

— Видяхте ли? — попита най-сетне Мартин.

— Да, бедуине.

— Какво мислите?

— Всичко стана толкова бързо — обади се момичето Рана.

— Аз пък имах чувството, че продължи безкрайно дълго — рече банкерът.

— Бързо и силово — каза Мартин. — Колко време според вас бяхме на пътя?

— Половин час?

— Шест минути. Уплашихте ли се?

— Да, бедуине.

— Хубаво. Само психопатите не се плашат първия път. Има един американски генерал, Патън. Чували ли сте за него?

— Не, бедуине.

— Той е казал, че задачата му е не да накара момчетата си да загинат за родината, а да се погрижи другите копелдаци да загинат за своята. Разбрахте ли какво искам да кажа?

За арабите философията на Джордж Патън не звучеше много понятна, но те все пак разбраха думите му.

— Когато тръгваш да воюваш, можеш да се укриваш само до един момент. После си изправен пред избор. Умираш или ти, или той. Направете избора си още сега, всички вие. Можете да се върнете към уроците си, или да тръгнете да воювате.

Помислиха няколко минути. Първа се обади Рана.

— Ще тръгна на война, но трябва да ме научиш, бедуине.

След това на младите мъже не им оставаше друго, освен да се съгласят.

— Чудесно. Първо ще ви науча как да унищожавате, да убивате и да оставате живи. Среща в моята къща, след два дни, на разсъмване, когато се вдига полицейският час. Донесете си учебници, всички, включително и ти, банкере. Ако ви спрат, дръжте се непринудено: вие сте студенти, които се събират да учат. И това в известен смисъл е вярно, само дето ще учите други неща. А сега тръгвайте. Намерете начин да се върнете поотделно.

Поеха към Пета околовръстна магистрала. Той им бе посочил един гараж, където шофьорите щяха да ги вземат на автостоп. Когато си тръгнаха, той се върна в пустинята, изрови скритото си радио, отдалечи се на пет километра от мястото, където го държеше, разгърна сателитната чиния и започна да говори по шифрованата си Моторола с една къща в Рияд.

Час след засадата един патрул откри изгорялата щабна кола. Телата бяха отнесени в най-близката болница.

Съдебният лекар, който направи аутопсията пред очите на навъсен полковник от тайната полиция АМАМ, откри дупките от куршумите, малки като от игла в изгорялата плът. Беше семеен и самият имаше дъщери. Знаеше за изнасилената медицинска сестра.

Дръпна чаршафа обратно върху третото тяло и започна да си сваля ръкавиците.

— Боя се, че са умрели от задушаване, когато колата се е запалила след катастрофата — рече той. — Нека Аллах бъде милостив.

Полковникът изръмжа нещо и си отиде.

На третата среща с групата доброволци бедуинът ги откара далеч в пустинята, западно от Кувейт Сити и южно от Джара, където щяха да бъдат сами. Седнали на пясъка като на пикник, петимата гледаха как учителят им вади един чувал и изсипва върху одеялото си от камилска вълна множество странни предмети. Един по един той им обясни какво представляват.

— Пластичен експлозив. Лесно се използва, много е устойчив.

Пребледняха, когато той стисна материала в ръце, сякаш беше глина за моделиране. Един от младежите, чийто баща имаше магазин за цигари, бе донесъл няколко стари кутии от пури.

— Това — рече бедуинът — е детонатор с часовников механизъм. Когато превъртите перчатия винт тук отгоре, счупвате капсула с киселина. Киселината прогаря медната диафрагма за шейсет секунди. След това живачният фулминат възпламенява експлозива.

Беше приковал вниманието им. Взе парче Семтекс с големината на пакет цигари и го постави в малката кутия за пури, после заби детонатора по средата.

— И когато върнете перчатия винт ето така, ви остава само да затворите кутията, да прекарате ластичето около нея… ето така… за да стои затворена. Това се прави в последния момент.

Постави кутията на пясъка в центъра на кръга.

— Работата е там, че шейсет секунди траят много повече, отколкото смятате. Имате време да отидете до иракския камион, бункер или бронетранспортьор, да метнете вътре кутията и да си отидете. Винаги ходете, никога не тичайте. Тичащият човек веднага предизвиква тревога. Оставете си достатъчно време, за да кривнете зад първия ъгъл. Продължете да ходите, не да тичате, дори след като сте чули взрива.

С едно око следеше часовника на китката си. Трийсет секунди.

— Бедуине… — обади се банкерът.

— Да?

— Тази не е истинска, нали?

— Какво?

— Бомбата, която току-що направи. Не е истинска, нали?

Четирийсет и пет секунди. Протегна ръка и я взе.

— Напротив, истинска е. Исках да ви покажа колко много време са шейсет секунди. Никога не изпадайте в паника с тези неща. Паниката ще ви погуби. Запазете спокойствие при всякакви обстоятелства.

Със сръчно движение изпрати въртящата се кутия от пури далеч зад дюните. Тя падна и експлодира. Взривната вълна ги разтърси, а вятърът довя ситен пясък.