Симпсън седеше, с кръстосани крака, отегчен, от другата страна на бюрото.

— Добре — каза Харди. — Да опитаме. Имате ли нещо против да прослушам това?

Симпсън повдигна рамене и се изправи, като театрално се протегна. Беше висок мъж с джинси и вълнена риза.

— Нали затова съм тук — той кимна с глава. — Насам.

Тръгнаха, Харди вървеше след него надолу по покритите с червени плочи коридори. Завиха няколко пъти. Вратата с табела „Охрана“ беше огромна, с две ключалки и резе. Кабинетът на Симпсън беше зад нея, вдясно. Имаше едно малко преддверие с два стола и масичка за кафе, и за разлика от останалата част на сградата, никакви саксии. Тези помещения бяха много по-студени от останалите. Симпсън направи знак на Харди да го последва.

Зад бюрото му имаше сейф, в който се влизаше и Харди изчака, докато Симпсън го отключи. После той отвори бюрото си, натисна някакви копчета вътре в чекмеджето и някакви други върху таблото до вратата на сейфа.

— Високи технологии — подхвърли Харди.

Симпсън се извърна наполовина.

— Е, нали с това се занимаваме. Трябва да сме на нужното ниво.

Вратата се отвори навътре. Харди си представяше куп чекмеджета, пълни с касетки, но пред очите му отново се разкриха внушителен брой копчета и лампички — още от достиженията на техниката. Симпсън седна пред една конзола, представляваща безбройно много светещи диоди и три компютърни терминала.

— Какъв е номерът ви, там, в лявата колонка, на обаждането, което искате?

Харди, който все още носеше разпечатката, отвори на страницата. Прочете шестцифрения номер и Симпсън го вкара в компютъра. Изчакаха за секунда, после се чу изщракване.

— Имате късмет — каза Симпсън. — Тези данни автоматично са щели да се изтрият след два дни.

— Можете ли да направите така, че да не се изтрият?

— Разбира се, не се притеснявайте. — Той натисна няколко копчета. — Добре. Готов ли сте?

Харди се изненада от звука на гласа на Оуен Неш — някак си не чак толкова властен, колкото си го бе представял — дрезгав, но съзнателно смекчен, помисли си Харди, като че говореше на дете.

— Знам, че ми се сърдиш — каза той, — но не ми затваряй, моля те.

Продължителна пауза. Дигиталното възпроизвеждане на звука беше страхотно — Харди можеше да чуе как дишането на Селин се ускорява.

— Добре — отговори тя безразлично. — Няма да ти затворя.

— Трябва да се видим — продължи Неш. — Трябва да поговорим за това.

— Не. Не искам да те виждам за това. Искам те обратно…

— Това е неизбежно, Селин. Ще стане.

Задъхана тишина.

— Не може, татко, просто не може. Ами аз?

— Ти ще се оправиш, скъпа. Аз още те обичам.

— Не ме обичаш.

Сега беше ред на Оуен да замълчи.

— Винаги ще те обичам, съкровище. Просто не можем да продължаваме… по начина, по който го правехме. Промених се. Различно е…

— Заради нея.

— Не, не е само заради нея. Заради мен. Може би, тя ме накара да го прозра, но промяната си е моя, решението си е мое…

— Няма да ти позволя да го направиш.

— Селин…

— Няма, татко, тя не може да го направи, не може да те има…

— Не е заради нея — повтори той, — а заради мен. Аз взех решението.

— Ще те накарам да размислиш. Знам, че мога — изведнъж последва дълбок недвусмислен звук. Беше достатъчно необичайно и Симпсън се обърна да погледне към Харди. — Знаеш, че мога.

Неш не отговори веднага. Когато го направи, гласът му се беше превърнал в шепот, сякаш се изтръгваше от дълбините на сърцето му.

— Не, вече не можеш, Селин. С това е свършено. Край. Малко оставаше да съсипе живота и на двама ни. Не може повече да продължава…

Пронизителен смях.

— Предполагам, че няма да се виждаш повече с мен, със собствената си дъщеря.

— Ще се виждаме, Селин. Когато поискаш. Само че не по този начин…

— Искам още един шанс, татко.

— Не…

Почти го изкрещя, въпреки че не повиши тон. После отново потрепващия глас:

— Моля те. Моля те, татко, просто трябва да те видя.

— Това няма… — започна Неш.

— Ако не стане, ще престана. Обещавам.

Примирено:

— Кога?

— Когато искаш. Когато искаш.

Последна пауза, после гласът на Неш, плътен:

— Ще ти се обадя.

Обаждането на Джеф Елиът беше записано на телефонния му секретар в кабинета, когато Харди се прибра. Селин може и да е била в Санта Круз по някое време, но нито Лен, нито Карл, нито майката на Карл можели да потвърдят, че е била там в събота, тъй като, независимо от онова, което били казали или намекнали на Глицки, те самите не са си били у дома.