Той заобиколи бюрото и разсеяно отново сграбчи стреличките си. Вратата му беше затворена и той ги хвърли, без да се цели, без да обръща внимание къде ще попаднат. Използваше стреличките си, както гърците използвали броеницата си.

Четвъртък, двайсет и пети, денят, в който материалът на Елиът свързваше Оуен Неш с „Елоиз“ и Мей. Същият този ден тя си бе купила билета (без връщане) за Япония и бе отишла, най-вероятно, да си вземе пистолета. Но не беше успяла.

Защо толкова много му се искаше да не го е направила?

Реши, че вероятно беше, защото повечето от подсъдимите, с които се разправяше в останалите си дела, бяха от онзи тип хора, от които очакваш да правят лоши неща. Мей Шин, когато я видя в ареста, изобщо не спадаше към тях. Тя открито бе говорила с него, докато не се появи Фримън, без да я е грижа за правата й, така както се очакваше да се държат невинните хора, докато не откриеха как работи системата.

Харди беше склонен да повярва, че лъже, но ако лъжеше, правеше го много добре. Знаеше, че и такива хора съществуват. Просто не се бе натъквал на много от тях сред изметта, с която работеше — лъжци бол, но добри лъжци — рядко.

Някой почука, вратата се отвори и Пулиъс влезе, видя го как се прицелва със стреличка в ръка, готов да я хвърли. Тя се ухили със съблазнителната си, очароваща усмивка тип „хей, аз съм най-добрият ти приятел“ и се облегна на касата на вратата.

— Преглеждаш делото „Шин“ ли? — попита тя.

На Харди му се искаше да й прати една стреличка в слепоочието, но реши, че доста ще се озори да пледира нещастен случай. Това беше едно от неудобствата на таланта.

— В интерес на истината, да — отвърна той. Запрати стреличката и седна.

— Бесен си ми. — Направи се, че се цупи.

— Не си падам много по игричките, Елизабет. Как искаш да играем тази?

Тя се настани удобно, котенцето изчезна веднага, щом видя, че няма да го погалят.

— Хайде, Дизмъс, от един отбор сме.

— Така казва и Лок, така че сигурно е вярно.

— Виж, знам как се чувстваш.

— Добре — отвърна той. — Камък ми падна от сърцето. Лошото е, че аз не знам ти какво изпитваш. Например, не съм наясно защо ме остави да се гърча над този случай в продължение на повече от седмица, преди да покажеш някакъв интерес към него, освен дето ме окуражи да се боря за правата си и да победя бюрокрацията.

— Бях съвсем искрена.

Харди изучаваше лицето й. Елизабет Пулиъс, постепенно щеше да разбере той, имаше дарба да изглежда искрена. Вероятно й служеше добре пред съдебните заседатели.

— Но тогава беше „черепно“ дело, а сега е на първа страница.

— Не, това е убийство, а аз водя делата за убийство. С много труд съм си пробила пътя дотук.

Харди погледна с копнеж към стреличките си, забити в мишената на отсрещната стена. Вместо тях, той вдигна преспапието си и се облегна назад, като го запрехвърля от ръка на ръка. Може и да не беше честно, може и да вонеше, но сделката бе приключила, и той не желаеше да я обсъжда повече.

— Фарис казва, че почеркът бил на Неш — заяви той.

Пулиъс също смени темата.

— Сигурно ли е?

— Докато не намерим експерт, не, но изглежда, че иначе да.

— Страхотно, точно от това имахме нужда.

— От какво сме имали нужда?

— Дяволски добър мотив е, не мислиш ли? Два милиона долара?

Харди не можа да се въздържи. Нещата просто се нагласяваха прекалено лесно. Щом като Пулиъс искаше това дело, трябваше малко да се потруди, за да го получи.

— На мен ми се струва — каза той, — че ако Мей е искала да прибере парите след смъртта на Неш, нямало е да го хвърли в океана.

— Нямало ли?

— Искам да кажа, че си е чист късмет, дето беше изхвърлен на брега. Как е можела да знае, че ще стане така?

— Е, та?

— Ами, ако ще убиваш някого за два милиона долара, няма ли да искаш да си сигурен, че ще открият тялото? Няма да получиш парите, докато не се докаже, че е мъртъв, нали? А не може да се докаже, че е мъртъв, докато не се намери трупа, освен ако не искаш да чакаш седем години или повече.

— Но трупа се намери.

— Само че тя е нямало как да го знае.

Забавляваше се, като я гледаше как се връзва, но това не продължи дълго.

— Ще се подготвя за този аргумент — отвърна. — Добре е, че го повдигна. Страхотното е мотивът с парите.

— Страхотното ли?

— Убийство с користна цел. За това може да се иска смъртна присъда.

— Смъртна присъда ли?

— Абсолютно — заяви Пулиъс. — Ще поискаме от щата Калифорния да осъди Мей Шин на смърт.

21

Харди седеше до Пулиъс в съдебната зала, случайно избрана по компютърен път да бъде номер единайсет в Общинския съд, където се гледаха обвиненията при арест без съдебно разпореждане.