Джеф му махаше да се приближи към перилата. Той бутна Пулиъс.

— Онова там е Елиът — каза той. — Репортерът. Искаше да се запознаеше него.

— О — възкликна тя. — Чудесно.

Вадеше някакви листове и тъкмо понечи да се извърне, Харди я чакаше, когато приставът обяви:

— Внимание! Внимание! Отдел 27-и на Върховния съд на града и областта Сан Франциско започва заседанието си под председателството на съдия Анди Фаулър. Моля всички да станат.

Съдията се появи от кабинета, облечен с тогата си. Елиът трябваше да почака.

Когато видя Анди, Харди почувства угризения на съвестта — изобщо не си бе направил труда да провери как е съдията, независимо какво го измъчваше. Трябваше да му се обади и да определи дата за скуош. Или нещо такова.

Не беше чувал и бившата си жена, Джейн. Може би кризата, ако бе имало такава — бе преминала. Със сигурност, горе на съдийската банка, Анди изглеждаше както винаги, авторитетен и внушителен. Той кимна приятелски на Харди. Очите му се спряха за миг върху банката на защитата — Мей Шин гледаше право към него, пресрещайки погледа му. Корава жена, въпреки че предизвикването на съдия не беше препоръчителна защитна стратегия. Фримън беше зает с изпразването на куфарчето си. Изглежда не забеляза размяната на погледи.

Фаулър пръв отклони своя, очите му се насочиха отново към Пулиъс. После пак към Харди. Той подреди нещо пред себе си, докато приставът четеше отново предявеното обвинение — параграф 187, убийство.

Галерията вече бе препълнена. Беше доста необичайно, почти невъзможно процесът да започне днес. Обикновено най-ранната дата за делото беше шейсет календарни дни от отправянето на обвинението. Но назначаването на датата зависеше от Фаулър. Това беше неговата съдебна зала.

Въпреки това процес за убийство, особено като този, беше сензация. След предявяването на обвинението в четвъртък, Харди бе чул, че Лок получавал обаждания от „Нюзуик“, „Тайм“, всичките големи — не можеха да го пропуснат.

Фаулър поздрави юристите в съдебната си зала. Той не беше казал и две думи, когато Фримън, както можеше да се предположи, поиска отсрочка. Прокуратурата използвала това като средство за добиване на популярност, имало расова дискриминация. Харди го следеше с половин ухо.

Фаулър изслуша по-голямата част, кимна съчувствено, после удари с чукчето.

— Ще назначим датата сега, г-н Фримън, но преди това, ако разполагате с уважителна причина за отсрочване, можете да предявите иск — той се усмихна. Това означаваше точка. Процесът щял да започне, след като предварителното изслушване минело през Общинския съд. Това беше добър знак.

Съдията оправи тогата си и се обърна към съдебната зала.

— Г-н Фримън — заяви той, — имахте ли възможност да упражните правото си на отвод в отдел 22? — адвокатът на защитата имаше еднократното право да отхвърли съдията, на когото беше поверено делото, независимо от основанията. Ако Фримън не харесваше Анди Фаулър, независимо поради каква причина, просто трябваше да каже и щяха да се върнат отново в графика, за друг отдел.

Но Фримън едва стана, за да отговори на въпроса.

— Не възнамерявам да се възползвам от него, Ваша светлост.

Фаулър замълча за миг, лицето му почервеня.

— Г-н Фримън?

Фримън продължаваше да се разправя с папките си, вадеше листове, шепнеше нещо на Мей.

— Казах, че не възразявам, ваша светлост.

Съдията бавно разместваше разни неща зад ръба на банката си. Той се облегна в креслото си, с опънати напред ръце. Личеше си, че е ядосан.

— Адвокатът на обвиняемата, би ли се приближил до банката?

Харди усети как залата стихна, докато Фримън избута стола си назад, потупа Мей по рамото и застана пред съдията. Фаулър се наведе и последва бърза размяна на реплики, след което той се изправи, удари с чукчето си и обяви прекъсване. Искал да види г-н Фримън в кабинета си.

— Какво, по дяволите, става? — попита Пулиъс.

— Нямам ни най-малка представа. Сигурно пак си разменят съвети за борсата.

Джим Бланчърд от „Трибюн“ се приближи и докосна Елиът по рамото.

— Търсят те по телефона горе. Някакво момиче.

Джеф се опитваше да привлече вниманието на Харди, откакто беше обявено прекъсването. Знаеше, че имаше нещо гнило в цялата работа и трябваше да разбере какво става, особено след като от четвъртък вечерта не беше мислил и пет минути за нещо друго, освен за Дороти Бърджес. Смяташе, че може да използва Харди, за да навакса, да навлезе отново във вътрешния развой на събитията, чиято нишка изглежда бе изгубил както по местните, така и по националните медии през дългите празници.

А явно сега, точно тук, в самото начало ставаше нещо между Фримън и Фаулър. Искаше да присъства, когато съдията се върнеше в залата, да разбере дали няма да бъде предоставено някакво обяснение.

Но Дороти — сигурно беше Дороти — бе по-важна. Щеше да има и други сензации. Не би разменил последните четири дни за нищо на света — нито за работата си, нито дори за това, да може отново да използва краката си.

Харди и Пулиъс явно спореха. Нямаше да измъкне нищо от тях, така че той сграбчи патериците си и тромаво се запридвижва през реда си в галерията и после през вратата.