— Защо не сложиш главата си тук?

Очите го боляха и не можеше да я вижда ясно. Единствената светлина идваше от малка крушка над готварската печка. Той положи глава върху бедрото й и усети как пръстите й галят косата му.

— Мога ли да те попитам нещо? — каза той.

— Съжалявам. Страхувам се, че не — после пръстът й премина по бузата му и леко го перна по брадичката. — Голям глупчо си. Някой някога казвал ли ти го е?

— Не. Хората не се занасят с мен.

— И много губят — отвърна тя. — Какво искаше да ме попиташ?

Нямаше смисъл да го избягва. Трябваше да знае.

— Защо го правиш? Защо се държиш мило с мен?

— О, ще получа четири точки затова. Училищен проект — сега го хвана за бузата и здраво го ощипа. — Никога ли не те е харесвало момиче досега?

— Разбира се. Е, не и след…

— Какво? Краката ти ли?

Той повдигна рамене.

— Нали знаеш. Цялата работа.

— Не знам. Каква цяла работа? Личността ти се е деформирала или какво?

— Просто е прекалено много, за да очакваш от някого да се примири.

— Просто си изглежда като една хубава патерица, няма за какво да си играем на думи. Искам да кажа, никой не е съвършен. Когато се влюбиш в някого, трябва да приемеш и недостатъците му.

— Да, но любовта едва ли може да пламне, когато ти се набиват в очите.

— Понякога пламва — отвърна тя. — По-малко остават скрити. Може дори и да е по-добре. Определено е по-добре, отколкото да се заблуждаваш и да откриеш по-късно.

— Не виждам кой знае колко от твоите. Недостатъци, искам кажа.

— Е, просто по щастлива случайност, аз съм единственият човек без недостатъци. Освен, предупреждавам те още отсега, че съм от типа перфекционисти. Обичам вкъщи да е чисто. Ако стискаш пастата за зъби по средата полудявам, държа формичките за лед да се пълнят незабавно. Нищо не може да ме вбеси толкова, колкото до половина пълна формичка за лед. Също така съм невъздържана и директна, въпреки че трябва да си кажа, всъщност не съм заядлива. Но съм много подредена, прекалено подредена.

— Това не са кой знае колко съществени недостатъци.

— Освен това съм нахална. И доста егоистична. Мисля първо за себе си, повече отколкото ми се иска.

— Изобщо не съм забелязал. Поне не с мен.

— Напротив, забелязал си — тя потопи пръста си в чашата с вино и го прокара по устните му. — Ако се замислиш, например, точно сега съм в доста егоистично настроение.

Харди се бе върнал там, откъдето беше започнало всичко, при басейна за акули в аквариума „Стейнхарт“.

Той седеше върху количката и се вслушваше в смътните бълбукания и трептения, които идваха откъм стените наоколо. Макар да знаеше, че водата вътре изобщо не е топла, тънък слой пара се издигаше от кръглия басейн в центъра на помещението. Стените лъщяха от влагата, светлината беше приглушена и някак зеленикава. Влязъл бе със собствения си ключ.

След вечеря Франи беше уморена, а той се чувстваше слаб и отпуснат, така че си облече един анцуг и й каза, че отива да потича. Защо не си легнела рано?

В момента наближаваше девет и половина. Не беше тичал кой знае колко, по-скоро бързо ходене без конкретна посока. Във всеки случай, довело го бе дотук. Леко се беше изпотил и седеше, с лакти, опрени на коленете и ръце, преплетени отпред.

_„Знаеш ли какво означава да си съвсем сам?“_

Със сигурност знаеше. Така се чувстваше сега.

Семейството му си бе у дома. Някои от приятелите му, без съмнение, бяха на петстотин метра оттук, в „Шамрок“. Можеше да се обади на Глицки или на Пико, да излезе и да обърне по няколко чашки, да хвърли няколко стрелички. Но някак си съзнаваше, че това нищо няма да промени. Беше съвсем сам, изваден от орбитата си. Опитваше се да усети притеглянето на другите тела, старата позната гравитация. Не можеше нито да я усети, нито да й се подаде.

Онова, което трябваше да направи, беше утре сутринта да отиде кабинета на Драйсдейл и да си подаде оставката. Просто да прекрати. Да свие платната. Иди и поискай Моузес да те вземе на старата ти работа в „Шамрок“ и се върни към предишния си живот.

Нямаше нужда от парите. Можеше да се откаже от правото още сега, и светът щеше да продължи да се върти, Мей Шин щеше да бъде съдена, Пулиъс щеше да отбелязва нови и нови успехи.

Изтръпнал целия, той се изправи от количката и се запъти към стената на басейна — бетонен кръг с дълбочина метър и петдесет. Пъхна ръце в предните джобове на горнището си и напипа ключовете си в десния.

В орбитата му точно сега имаше един-единствен човек. И тя, мислеше си Харди, също беше съвсем сама. Вчера си бе помислил, че може би е луда. Днес виждаше нещата в съвсем друга светлина. Селин едва се държеше. Баща й бе всичко за нея. Дали харесваш и се възхищаваш на Оуен Неш или не, дали взаимоотношенията им са били хубави или лоши — контролирал ли я е, или не, тя бе оставена със зееща рана. Ако беше избухнала пред Харди, то бе, защото се беше стегнала прекалено здраво, задържаше всичко вътре в себе си. Затова и бяха тези продължителни тренировки — за да го изкара.