Когато тримата — Стив, Виктория и Тами — се заизкачваха по гранитните стъпала на Съдебната плата, на Стив му се прииска да беше паркирал по-наблизо. Тами беше ужасно тежка и докато се подрусваше, едното й щръкнало силиконово зърно се забиваше в ухото му като гума на молив за рисуване.

Виктория се опитваше да не обръща внимание на купона, който се вихреше около нея.

— И как Любер може да ни помогне за делото на чичо Гриф?

— Подметна, че знае кой е намушкал Стъбс с харпуна. Или че може да открие. Не стана много ясно.

— Вярваш ли на Любер?

Стив с мъка взе последното стъпало.

— Още малко и щях да хвърля Тами.

Бяха пред входа и докато чакаха да минат през детекторите за метал, пазачите започнаха да се подхилкват.

— Това е лудост — каза Виктория. — Няма начин да накараш ищеца да се въргаля из съдебната зала с гумената ти кукла.

— Не ми трябва ищеца. Аз ще се боря с Тами.

— О, моля те…

— Ще се съблека по гащета…

— Не онези с леопардовите шарки!

— Много ясно. Щеше да бъде проява на лош вкус.

Сложил съм си копринените боксерки на „Флорида Марлинс“. Щеше да го знаеш, ако беше останала да спиш при мен снощи.

Докато чакаше дебелият пазач да приключи с проверката си, Виктория прошепна:

— Моля те, помъчи се да не ни обвинят в обида на съда.

— Вик, адвокат, който се страхува от затвора…

— Е като хирург, който се бои от кръв — довърши тя. — Знам, знам.

Стигнаха до началото на опашката, където Омар Торес, едрият охранител на входа на съда, следеше детектора на метали, през който всеки преминаваше.

— Омар, закъсняваме за изслушване — каза Стив. — Може ли да побързаш малко?

— Няма начин, Стив — отвърна Торес. — Снощи някакъв сантеро се проврял с човешки череп и направил магия в залата на съдия Гридли.

Виктория сложи чантата си на лентата на скенера.

— Ще трябва да те претърся, скъпа — каза Торес.

— Мечтай си — отвърна Виктория.

— Не вас, госпожице Лорд. — Торес посочи към Тами Силиконова, която едва стоеше на краката си — с направен педикюр, облегната изцяло на Стив. — Трябва да й проверя всички отвърстия.

— Няма нужда, Омар — отвърна Стив. — Снощи го направих.

Виктория се опита да анализира това, което Стив й беше казал, но не се връзваше.

— Защо Пинки Любер го е грижа за иска на баща ти?

— Явно се страхува от нещо.

Седяха на черната дървена пейка, която приличаше на пейките по църквите, в коридора пред кабинета на съдия Алви Шуорц. Стив беше сложил Тами да седне помежду им, след като двама мъже с костюми мимоходом я бяха дръпнали за циците. Адвокати, които се занимаваха с дела за телесни повреди, реши Виктория. Застрахователните не бяха толкова нагли.

Стив се беше обадил на пристава — надут младеж, който щеше да е безработен, ако не беше роднина на съдия Шуорц по съребрена, а може и по кръвна линия. Разсилният носеше подложка с листове и — държеше да знае имената на всеки адвокат и свидетел, който щеше да се явява в залата на неговия прачичо. Стив услужливо каза имената им, като избра да нарече свидетелката си „Тами Степфорд“. Седнаха и зачакаха. Съдия Шуорц се бавеше — юридически термин за четене на сутрешния вестник, докато си пиеш кафето и си ядеш кифлата с мармалад.

— От какво го е страх Любер? — попита Виктория. — Излежал си е присъдата. Държавата не може нищо повече да му направи.

— Освен ако от иска през колегията не изскочи нещо ново.

— Каквото и да изскочи, вече ще е с изтекла давност.

Стив повдигна рамене и главата на Тами се плъзна от рамото му.

— Знам само, че Пинки много го е страх от иска ми.

— Каза ли на баща си за визитата му?

— Да. Баща ми каза, че Пинки имал пъп и на гърба. И ако се захвана с него, ще ме вържат на умряло муле, затънало в меласа. Или оборска тор, не помня кое от двете.

— Хърб още настоява да зарежеш иска, нали?

— Каза, че ако не го зарежа, ще ме махне от завещанието си.

— Силни думи.

— Да, ще загубя една прогнила баржа и колекция празни бутилки от бакарди.

— И какво ще правиш?

— Няма да се поддавам нито на заплахите на баща ми, нито на изнудването на Пинки. Пълна пара напред към делото, а Пинки Любер да върви по дяволите.

— Но ако Любер наистина може да ни помогне?

— Забрави. Няма да продам баща си.

— Хърб не иска пак да става адвокат. Може би трябва да го послушаш.