— Исках мятането да е гадно. Ако прецаках питчъра, бележех точка и победата ни беше вързана.

— Изложи на риск целия отбор, за да блеснеш ти като герой. Сега постъпваш по същия начин и с Хърб. — Любер се залюля напред от креслото и стана на крака. Изтупа си панталоните, сякаш скачаше от някой мръсен кон, а не от сравнително чисто кресло втора употреба. — Трябва да вървя. В Калдер има надбягвания с понита.

Любер винаги си изглеждаше нисък, но сега с възрастта се беше и прегърбил и приличаше на педя човек.

Той се отправи към вратата, спря и се обърна.

— Да ти отмъкнат топката под носа. Така и не си взе поука от това. Не можеш да разчиташ на рефери. Както и на съдии. Отнася се и за цялата проклета система. Затова е по-добре нещата да се уреждат неофициално. Между хората.

Стив подпря края на бухалката на пода и се облегна на дръжката.

— Какво искаш да ми кажеш?

— Абсурдният иск, който си подал, за връщане на правата на Хърб. Оттегли го и мога да ти помогна.

— Как да ми помогнеш?

Бузите на Пинки се разтеглиха в розовобузеста усмивка.

— Да кажем, че имаш дело за убийство, което те затруднява.

Това хвана Стив неподготвен.

— Какво знаеш по въпроса?

— Стига, Стиви. Имам приятели, които казват, че Хал Грифин си е вадил интересни разрешения в Мънроу Каунти. Нови докове, кораби върху криле, разрешения за продажба на алкохол, за пристанище в залива. После някакъв човек от Вашингтон се качва на лодката му. Ако аз защитавах Грифин, щях да си задам един много важен въпрос.

— Какъв? Кого да подкупя, за да проваля делото?

— Въпросът, който древните римляни си задавали, умнико. Cui bono?Кой ще спечели от това?

— Вече го правя. Търся кой има полза от провала на Грифин.

— Позволи ми да ти помогна. Познавам хора. Чувам неща.

— И какво знаеш? Какво чуваш?

— Охо! Ще ти кажа, гонеф*. — Пинки Любер се ухили и се затъркаля към вратата. — Имам още един римски израз за теб. Quid pro quo**. — Отвори вратата към приемната и сложи бомбето на главата си. — Без quid няма quo.

[* Разбойник (ивр.). — Б.пр.]

[** Услуга за услуга (лат.). — Б.пр.]

Възхвала на бездушните жени

15

— Пинки Любер се е опитал да те подкупи? — Виктория говореше някак бездушно.

— Не знам дали може да се нарече точно подкуп — каза Стив, — но намекна, че може да ни помогне за делото на Грифин, ако оттегля иска за баща ми.

Виктория искаше да пита още, но не беше удобно, толкова много хора ги гледаха.

— Толкова е неловко!

— Какъв е проблемът? — попита Стив.

Бързаха по Флаглър Стрийт, на рамото на Стив беше преметната жена с прашки. Гърдите на жената, огромни сфери, изскачаха от горнището на банския. Косата й, рус водопад — Фара Фосет, 1976 — гъделичкаше Стив по врата.

— Всички ни гледат — каза Виктория.

Истина беше. Клиенти по масите на „Кафе Кубано“, продавачи от магазина за камери втора употреба, излезли да дръпнат по една цигара на тротоара, латиноамерикански туристи с куфари на колелца… Всички зяпаха, сочеха и се смееха. Вероятно защото жената по бански беше четирийсет и пет килограмова, направена по поръчка силиконова кукла с изрядни пропорции.

— Трябваше да паркираме точно пред Съдебната палата — каза Виктория.

— И да дадем двайсет долара. Без мен.

Стив беше паркирал стария си кадилак пред автомат за паркиране на ъгъла на Маями Авеню. Имаха три минути, за да стигнат до изслушването. Иск за дело по съкратената процедура — „Пулоун срещу «Адълт Ентърпрайзис»“, юридическо лице управляващо „Катеричките“. Много преди Стив да забие Виктория — професионално и лично — той беше представлявал „Катеричките“, стриптийз клуб в Сърфсайд. Делата бяха свързани обикновено с измамени клиенти: продажба на долнопробен сайдер за шампанско по двайсет долара чашата или ново таксуване всеки път, когато песента се сменеше по време на танц в скута. Понякога имаше и по някое дело за телесни повреди като днешното. Клейтън Пулоун, женен дипломиран счетоводител на средна възраст, твърдеше, че си е изметнал хълбока, докато се боричкал с прочутата кечистка Сузи Сламазон по бикини в басейн с лимоново желе. Въпреки че блондинката на рамото му не беше Сузи, едва ли щеше да успее да намери друга, която да прилича повече на нея. Името й беше Тами, поне така пишеше в книжката с инструкциите, която съдържаше и полезни съвети как да миеш различни части с топла сапунена вода.

— Колко струва блондинката? — извика на испански мъж с гуявера, докато минаваха през „Кастийо Хойерия“, евтин магазин за бижута.

— Не можеш да си я позволиш — провикна се на свой ред Стив.

В действителност Тами струваше шестстотин долара. Произведена по поръчка на клиента. Бронзов тен. Медноруса коса. Френски маникюр. Подстригано окосмяване по интимните части. Гърди размер 38DD, подрусващи се. Сгъваеми ръце, които можеха да стискат. Устна, вагинална и анална кухина… изрядни отвсякъде. Намазани и готови за всмукване, ако си падаш по такива неща. Тами беше взета назаем от Харви Лейноф, собственика на „Катеричката“, който след като години наред беше оправял персонала, сега за личните си нужди се беше обърнал към неодушевени секс предмети. Не ти отговарят, не се карат по гримьорните, не им плащаш допълнително.