— Имаше достатъчно възможности да ни кажеш истината, но не го стори. Сега вече нищо не мога да направя за теб. — След тези думи Акрам пусна китката на пленника и излезе.

Рап не влезе веднага. Акрам предложи да оставят напрежението у Хак да се натрупа. Двамата наблюдаваха през стъклото-огледало как пленникът закрачи нервно напред-назад. С всяка следваща минута той ставаше по-развълнуван. Изведнъж ярките лампи на тавана се включиха и при него влезе Рап.

На лицето на Хак първо се изписа неверие, после — панически ужас. Появата на знаменития офицер от американското разузнаване промени всичко. Нещата започнаха да си идват на мястото, Хак разбра, че е затънал в много по-големи неприятности, отколкото предполагаше.

Рап посочи неудобния стол и извика:

— Сядай!

Пленникът се подчини без никакво колебание. Рап грабна малката четвъртита масичка и я придърпа пред пакистанеца. После се обърна към двамата пазачи на английски:

— Мога и сам да се оправя.

След като пазачите излязоха, Рап сложи на масата плик, подобен на пощенските, и бавно свали сакото си, за да покаже деветмилиметровата берета в раменния кобур. Окачи сакото на облегалката на стола и се зае да развързва вратовръзката си.

— Знаеш ли кой съм аз? — Сложи вратовръзката върху сакото.

Хак кимна и преглътна тежко.

Рап извади две фотографии от плика и ги постави пред пленника.

— А тези хора не ти ли се струват познати? — Започна да навива ръкавите си.

Офицерът от пакистанското разузнаване с нежелание погледна фотографиите. Много добре познаваше двамата мъже, но също така съзнаваше колко е рисковано да признае подобно нещо. Самият Хак беше участвал в достатъчно разпити, даваше си сметка, че е най-добре да продължи да се придържа към легендата. Бавно поклати глава.

— Не.

Макар че Рап очакваше такъв отговор, това не му спести гневната реакция. Направо побесня. Подпря дясната си ръка на масата, а с лявата удари Хак толкова неочаквано и силно, че той излетя от стола и се просна на пода.

— Грешен отговор! — извика Мич и се закани отново да стовари юмрука си върху Хак, подобно на чук.

Хак остана да лежи зашеметен на пода. За пръв път някой от похитителите му го удряше. Обзе го паника и той вдигна ръце, за да блокира удара.

— Добре, добре! Знам кои са, но нямам нищо общо със смъртта им!

Рап го сграбчи за гърлото и макар Хак да беше с десетина килограма по-тежък, го повдигна от пода и го блъсна в стената като парцалена кукла.

— Кое избираш — да живееш или да умреш?

Пакистанецът го погледна, искрено объркан. Рап повтори въпроса, но този път изкрещя в ухото му:

— Кое искаш — да живееш или да умреш?

Хак запелтечи:

— Да ж-живея.

— Тогава почвай да поумняваш, и то бързо. — Рап го хвърли обратно към бюрото и извика: — Седни на стола и погледни снимките! — Мич застана зад него, със стиснати юмруци и почервеняло от гняв лице. — Сега, Масуд — извика той, — ще те питам само още веднъж! Знам за теб повече, отколкото предполагаш. — Рап посочи към двете черно-бели фотографии. — Имаш ли пръст в убийството на тези двама служители на ЦРУ?

— Не. — Този път Хак вдигна ръце, преди да отговори. Очите му бяха изпълнени със страх. Беше готов на всичко само за да укроти това животно срещу себе си. — Не мисля така.

„Не мисля така“ беше по-приемлив отговор, отколкото пълното отричане.

— Не мислиш така — подигравателно повтори Рап. — Масуд, сигурен съм, че ме разиграваш.

— Не знам… — изнервено отвърна той. — Тази част от света е опасна. Там непрекъснато изчезват хора.

— Да… както ще се случи с теб, глупак такъв. — Рап погледна към тавана и извика: — Пуснете първия запис!

Секунда по-късно от говорителите се разнесе гласът на Хак. Макар че Рап владееше перфектно и арабски, и персийски, той не говореше урду толкова добре, за да разбере казаното. Беше чел обаче превода достатъчно пъти, че да го запомни наизуст. Записът беше на телефонен разговор, в който Хак настояваше да се срещне с неизвестен човек. Когато записът свърши, Рап нареди да пуснат втория. Именно вторият запис и думите за някакво голямо събитие в близкото бъдеще бяха ужасили Мич.

Рап взе друга фотография от плика и я пусна в скута на Хак.

— Този позна ли го?

На фотографията Хак пиеше кафе с Ахтар Джилани, високопоставен член на талибаните. Пакистанецът си спомняше много добре срещата. Когато прослуша записа, в един момент му се догади.

Докато от високоговорителите се чуваха гласове, Рап продължи:

— Доста калпава работа за човек, който се занимава с шпиониране. — После подреди на масата три малки фотографии. На едната имаше дете, а другите две бяха на пеленачета. — Имаш ли представа кои са те?

Хак нервно поклати глава.