Ал Ямани беше положил доста усилия, за да не попадне в антитерористичната мрежа на американското разузнаване и неговите съюзници. Първо беше пристигнал със самолет в Йоханесбург, Южна Африка, а оттам — в Буенос Айрес, Аржентина. След еднодневен престой в Буенос Айрес промени самоличността си и провери дали някой не го следи. После се премести в Каракас, а накрая — в близката на една ръка разстояние Хавана. Именно там го чакаше яхтата заедно с провизии и капитан, който беше инструктиран да закара пътника в Гранд Бахама. Що се отнася до самата яхта, един състоятелен спонсор я беше уредил за делото. Собственикът не знаеше истинското намерение на групата, на която я даде назаем, но със сигурност се беше досетил, че не е само за приятна разходка в океана. Благодарение на този човек планът засега вървеше добре.

Физическото пътуване до тази част на света беше отнело само пет дни, но в метафизичен смисъл — цял живот. Четирийсет и една годишният гражданин на Саудитска Арабия се беше готвил за тази мисия още от деветгодишен, когато го бяха пратили да учи Корана в медресе в Мека. Петнайсетгодишен той вече се сражаваше в Афганистан срещу безбожните руснаци и усъвършенстваше уменията си като муджахидин — воин на исляма. Всяка кауза се нуждаеше от бойци, муджахидини, а за ал Ямани нямаше по-благородна кауза от тази на исляма.

Приключи молитвата си и зае седнала поза, с ръце на бедрата си. С глас, близък до шепот, той изрече „Аллах Акбар“. Бог е велик. Повтори го още два пъти и стана на крака. Време беше. Отиде до леглото и извади от страничния джоб на чантата си някакъв предмет. Повдигна долния край на широката си копринена риза и прикрепи предмета на кръста си. Приличаше на типичен богат летовник — с шарената риза, бежови панталони и сандали. Дори си беше набавил за пътуването брачна халка и фалшив часовник Ролекс. Но най-трудното за него беше… да обръсне брадата си за пръв път от пубертета.

Ал Ямани за последно се огледа в огледалото, за да се увери, че с нищо няма да се издаде пред капитана. Вдиша и издиша дълбоко, след което изправи рамене и се насочи към вратата. Бързо щеше да стане. Без никакви игри. Капитанът е неверник, следователно животът му не означаваше нищо. Ал Ямани отключи малката врата и излезе на открито. В същия миг беше посрещнат от ослепителното слънце на Карибско море.

Спря се за секунда, закри очите си с длан. Поколеба се дали да не си даде малко време, за да свикне с ярката дневна светлина. Накрая обаче реши да не се бави и бързо изкачи трите стъпала. Силуетът на капитана се виждаше зад щурвала.

Ал Ямани чу, че британецът си говори нещо сам, но не можа да разбере какво точно. Движеха се много по-бързо от обикновеното и вятърът виеше при носа на яхтата. Арабинът не си направи труда да разбере капитана. Елементът на изненадата беше на негова страна и всичко щеше да свърши само след няколко секунди. Ал Ямани се приближи до щурвала, бръкна с дясната ръка под ризата, а лявата сложи на рамото на капитана. Наведе се, сякаш искаше да го пита нещо. В мига, в който отвори уста, стисна мъжа силно за рамото. Дясната му ръка се изстреля напред и заби петнайсетсантиметровото острие в гърба на жертвата.

Томас Скот се преви от болка, инстинктивно се вкопчи с ръце в щурвала. Умът му трескаво запрепуска, за да осъзнае какво се беше случило току-що. Изведнъж рязко отлетя назад и се просна на пода. Със сетни сили опита да хване нещото, което му причиняваше адската болка. Преди да реагира, той се блъсна в борда на яхтата и загуби равновесие. Полезрението му се изпълни със синьото небе, в следващия миг тялото му се удари силно във водата.

Ал Ямани наблюдава как британецът изчезна под пенливата диря на яхтата и отиде на руля. Погледна към бордовото табло и думите и цифрите по приборите. Наведе се и разчете скоростта, курса и местоположението според координатите на системата за спътникова навигация. Цяла седмица беше чел упътването на собственика на яхтата и разбираше достатъчно добре управлението, за да стори това, което се искаше от него. След като огледа хоризонта набързо, той завъртя бавно щурвала и насочи яхтата по нов курс — на север.

След като носът се обърна в желаната посока, ал Ямани леко се отпусна. Обърна се назад и погледна към кърмата. Вдигна длан, за да предпази очите си от яркото слънце и впери поглед в морето. Искаше да провери дали не се вижда човекът, чийто живот беше отнел. Стори му се, че видя нещо, но след секунда то изчезна. Не се притесняваше. Оттук до най-близкия къс земя имаше петдесет километра. Освен това беше намушкал жертвата си в сърцето. Ако по някакво чудо капитанът не беше вече мъртъв, в най-скоро време щеше да е.

Ал Ямани се обърна напред, към онова, което предстоеше. Погледът му беше уверен — мъж, който знае какво му предстои. Цял живот беше чакал тази възможност. Съдбата му бе да дойде в Америка, а провидението му повеляваше чрез него Аллах да нанесе удара си. Ал Ямани не беше сам. Имаше и други, които в този момент се събираха в Америка от всички посоки на света. Преди края на седмицата арогантните и покварени американци щяха да понесат съкрушителен удар.

> 2

# Вашингтон, окръг Колумбия