— Какво?

— Най-вероятно някаква голяма клечка е отишла в Америка, за да ръководи атаката.

— Каза ли ти кой?

Урда кимна.

— Мустафа ал Ямани.

Рап стисна юмруци.

— Как и кога?

— Знаели са, че няма да стане с пътнически самолет. Затова са решили да го вкарат по вода.

— Как?

— Още не съм стигнал до там.

— Да влизаме тогава и да разберем.

Урда стисна ръката на Рап.

— Бъди по-любезен с него. Той те мисли за самия дявол. Не преувеличавам.

— Ще се държа добре с него само ако сътрудничи.

Урда седна на малката маса, а Рап взе един сгъваем стол и се настани между двамата.

— Ахмед — започна Мич спокойно, — ако ми казваш истината, няма от какво да се страхуваш. Как Мустафа ал Ямани е влязъл в Америка?

— С яхта. — Младият пакистанец прибра треперещите си ръце под масата.

— Знаеш ли кога?

— Вчера.

Абдула бе казал същото.

— Бомбата с него ли беше?

Халили поклати глава.

— Сигурен ли си?

— Да. Той трябваше да пристигне до Куба със самолет, а оттам да вземе яхта и да влезе във Флорида някъде по източния бряг.

Рап искаше да разбере повече за ал Ямани, но първо трябваше да попита нещо, което бе от първостепенна важност.

— Как трябваше да влезе бомбата в страната?

— Не знам точно — отвърна младежът с треперещ глас. — Но мисля, че с кораб.

— И защо така мислиш?

— Преди около три седмици тя беше натоварена на контейнеровоз в Карачи.

Ако Ахмед казваше истината, значи Абдула го лъжеше. Освен ако бомбата не беше разтоварена в някое друго пристанище и после прехвърлена на самолет. На Рап подобен маршрут му се струваше твърде сложен и несигурен. Защо направо не я качат на самолета?

— Ахмед, преди час ти се кълнеше, че не знаеш нищо. Как да съм сигурен, че ми казваш истината?

Той го погледна с умоляващ поглед.

— Това са неща, които не трябваше да знам. Неща, които подочух от разговорите на другите.

— Чу ли Абдула да говори за подробностите около прехвърлянето?

Ахмед изглеждаше объркан, не каза нищо, само впери очи в Рап.

— Абдула каза ли как ще вкарат бомбата в Америка?

— Да, с кораб.

— Сигурен ли си?

— Да.

Рап изгледа изпитателно лицето на пленника.

— Не са ли говорили, че ще я качат на самолет?

Младият пакистанец поклати глава.

— Не, не съм ги чул.

— А чу ли в кое пристанище ще вкарат бомбата?

— Не. Споменаха няколко града.

— Кои?

— Спомням си само Ню Йорк и Балтимор.

— Ами Маями и Чарлстън?

— Да, май и тях.

Рап се облегна назад и погледна към Урда.

— Трябва да се обадя по телефона. Вие през това време можете да си поговорите как господин ал Ямани е влязъл в Америка и кой му помага.

Урда кимна. Когато Рап излезе от палатката, той каза на младия пленник, че се представя добре и го попита дали не иска още чай.

Отвън Мич не извади сателитния телефон. Обаждането до Кенеди щеше да почака докато не попиташе Абдула защо го е излъгал. Този път лъжата щеше да му коства пръст от ръката.

> 32

Рап откри Абдула на петдесетина метра от палатката. Бяха го вкарали в склад-бункер за съхранение на боеприпаси. Складът беше наполовина под земята и ограден от чували с пясък. Пред входа на бункера седяха двама командоси от „Делта“ и играеха карти, докато Абдула лежеше вътре на носилка. Ако медикът му беше бил желаната доза морфин, обезболяващият ефект щеше да премине скоро.

Докато Рап слизаше по стълбите, наведе глава, за да не се удари в тавана. Веднага станаха ясни две неща: Абдула искаше още морфин и определено не се радваше, че го вижда. Мич се надвеси над него, обмисляйки следващия си ход. Макар да беше обещал, че ще му реже пръстите, ако онзи го лъже, реши да използва за примамка морфина.

— Уахид — обърна се той на малко име към пленника, — как е коляното ти?

Саудитецът се извърна настрани и прехапа устната си.

Рап надигна крак и понатисна с подкованата подметка бинтованото коляно. Абдула издаде пронизителен вик. Рап се наведе и го фрасна по лицето. После на арабски каза на терориста да спре да пищи като жена.

След като саудитецът спря да крещи, Мич го попита:

— Уахид, искаш ли още морфин?

Онзи първоначално замълча, но накрая през стиснати зъби отговори:

— Знаеш, че искам.

— Е, това няма да е проблем. Имаме достатъчно.

Абдула, който беше легнал настрани, с гръб към Рап, отвори очи и погледна към мъчителя си с искра надежда в очите.

— Точно така… имаме достатъчно морфин, за да облекчим болката ти. Полетът до Америка ще е дълъг и аз искам да се чувстваш удобно. — Рап забеляза, че Абдула се е отказал да сипе обиди.