— Веднъж вече ме излъга. — Рап отново вдигна кубинката си и срита окървавеното коляно на Абдула. Терористът изкрещя. Рап го изчака да свърши и продължи: — Ако искаш още морфин, ще пратя някой да донесе. Няма да се бави повече от трийсет минути… така че, колкото по-скоро ми кажеш истината, толкова по-скоро ще ти бият инжекцията.

— Трийсет минути? — изплака ужасеният саудитец.

Рап сви рамене.

— Може да се опитам да намеря и по-бързо, но всичко зависи от това колко искрен ще си с мен този път.

— Казах ти истината — изстена той.

Този път кубинката удари доста по-силно раненото коляно. След като Абдула отново се накрещя, Рап продължи:

— Другите говорят, Уахид. Вече знам, че си ме излъгал.

— Другите… кои други?

— Другите двама.

— Те не знаят нищо. Те не са участвали изобщо в планирането.

— Така ли? — Рап коленичи и го сграбчи за косата.

— Би ли ми разказал къде е в момента твоят приятел Мустафа ал Ямани?

Абдула се ококори, но устата му остана затворена.

— Вашият голям план малко по малко се разкрива — каза Рап. — Двамата ви помощници знаят много повече, отколкото си мислиш. Знаем, че ал Ямани е отлетял със самолет за Куба, след което се е качил на яхта за Флорида. Проследяваме имейлите, които сте изпратили до вашите клетки в Америка. ФБР вече извършва арести на тези хора. Целият заговор се разпада и ти оставаш сам. — Рап стана и огледа саудитеца. — Може би трябва да ти дам повече време за размисъл. Ще се върна след един час — След тези думи той тръгна да си ходи, но преди да стигне до вратата, Абдула извика:

— Няма да влезе в Америка със самолет.

— Тогава как ще бъде превозена?

— С кораб.

— Към кое пристанище се насочва?

Абдула измърмори нещо неразбираемо.

— Не те чух? Към кое пристанище?

— Първо искам още морфин.

Рап натисна с кубинката раненото коляно.

Абдула зави от болка.

— Няма да махна крака си, докато не ми кажеш името на пристанището!

Абдула продължи да крещи.

— Кое пристанище! — Рап премести почти цялата тежест на тялото си върху коляното. — Кое е пристанището, Уахид?

— Чарлстън! Чарлстън! — Лицето на пленника беше обляно от пот и изкривено от гняв.

Мич приповдигна крака си, но го остави върху коляното.

— И кога трябва да пристигне?

— Днес!

— Ти каза вчера, когато те попитах преди няколко часа.

— Излъгах! Днес пристига! Кълна се, истината казвам!

— Как се казва корабът?

— Не знам — извика пленникът с неподправена паника, изписана върху лицето му.

— Откъде идва?

— От Карачи!

— Преди колко време е отплавал?

— Три седмици. Моля те… моля те… казвам истината.

Рап отмести кубинката и извади ножа от ножницата на дясното си бедро. Наведе се, доближи острието до лицето на Абдула и каза:

— Това е последният ти шанс. Ще ти донеса морфин, но ако разбера, че отново си ме излъгал, ще се върна и не само че няма да получиш морфин, ами… ще започна да ти кастря пръстите един по един.

> 33

# Чарлстън

Пътуването до Съливанс Айлънд не им отне много време. Островът обозначаваше северния вход на залива на Чарлстън. Веднъж влезли на територията на пристанището, те продължиха през историческия Форт Маултри Парк и завиха наляво по Стейшън Стрийт 12. Паркираха на половин пресечка от водата и слязоха от колата. Ал Ямани накара Якуб да вземе чантата от багажника, след което двамата отидоха на брега. Щом ал Ямани се озова вън от прохладната кола, влажният въздух отново му напомни за себе си. Израснал в пустинен район, той беше свикнал със сухата жега, а не с тази знойна пещ.

Когато стигнаха пясъка, вече усещаше как реките от пот се стичат по гърба му. Якуб го поведе през осветения плаж. Видимостта беше добра, луната бе изгряла, нямаше нито един облак. Навътре в морето хоризонтът започваше да просветлява. Слънцето щеше да изгрее след около час и половина и ако нещата се развиваха по план, не след дълго контейнерът щеше да бъде разтоварен и откаран на север.

Якуб посочи към залива.

— Това там е Форт Съмтър. До него са почти километър и половина. Лодката ще мине точно покрай нас.

„Това не е лодка, а кораб“ — каза си ал Ямани. Беше ходил в Карачи, за да контролира опаковането и товаренето на контейнера. Ал Ямани беше избрал нарочно най-големия съд, който успя да открие. Колкото повече контейнери превозваше корабът, толкова по-малко вероятно беше американците да открият този със смъртоносния товар.

— Ето там и там са шамандурите, обозначаващи протока. — Якуб посочи към зелено-червените светлини във водата.

Вдясно се падаше центърът на Чарлстън. Над него не се извисяваха високи небостъргачи, но ал Ямани знаеше, че градът се смята за стар по американските стандарти. Заливът, от който бяха дошли току-що, се осветяваше от ярки светлини. Дори оттук ал Ямани можеше да различи чудовищните стрели на пристанищните кранове, които сваляха товари от големите съдове.