— Сега разполагаме с добра и сигурна информация, че въпросното устройство е отплавало с контейнеровоз от Карачи преди двайсет и два дни.

— Мич — обърна се към него президентът — моля те, не ми казвай, че корабът е стигнал до бреговете ни.

— Генерал Флъд нареди на Бреговата охрана да провери, но според откритите коносаменти корабът трябва да пристигне в пристанището на Чарлстън днес. Освен това има още три кораба, които ни разтревожиха. Всичките са тръгнали от Карачи преди около три седмици и днес трябва да влязат в пристанищата на Маями, Балтимор и Ню Йорк.

Преди Рап да продължи, министърът на вътрешната сигурност Макелън го прекъсна:

— Господин президент, трябва да затворим тези заливи незабавно.

— Съгласен съм с това — включи се главният прокурор Стоукс.

Рап се беше срещал с Макелън и преди. Бившият двузвезден генерал от морската пехота беше пълната противоположност на нерешителния си съименник от Гражданската война.

— Господин президент — намеси се Рап, — тази идея не е никак добра.

— Моля, я повтори, синко? — реагира зачервилият се министър Макелън.

Рап беше поискал срещата по две причини. Първо, знаеше как важни нюанси от една информация се губят, когато тя преминава през отделните звена на командната верига. Второ, убеден бе, че все ще се намерят такива, дето ще настояват да използват булдозер за работа, която изисква най-обикновена лопата.

— Затварянето на заливите в момента ще е най-погрешният ни ход.

— Позволете ми да не се съглася — отвърна Макелън. — Наша първостепенна задача е да защитим американските граждани.

Рап не се смути ни най-малко.

— И най-добрият начин да го сторим е като дадем на хората от НЕСТ и ФБР да открият устройството.

— Господин Рап, вие сте добър във вашата професия, но в момента се намирате на тринайсет хиляди километра оттук. Не съм убеден, че имате пълна представа за ситуацията тук, във Вашингтон. Господин президент, репетирали сме подобни случаи…

— Министър Макелън — прекъсна го Рап, — вие си седите в проклетия противобомбен бункер под планината, на два часа път от Вашингтон. — Дръзката забележка на Мич накара всички да настръхнат. — Затова не ми казвайте, че имате по-пълна картина от мен. Ситуацията във Вашингтон е същата като всяка сряда сутрин през годината. Хората след малко ще станат и ще отидат на работа. Ако се опитате да затворите което и да е от споменатите пристанища, ще предизвикате паника в национален мащаб, която първо, ще попречи на хората от НЕСТ да открият тая проклетия и второ, ще предупреди терористите, че сме по петите им.

— Господин президент, позволете да се намеся. — Беше Пол Раймър, бивш командир от „тюлените“, който сега командваше екипите НЕСТ. — Напълно съм съгласен с Мич. Всякаква блокада или затваряне само ще възпрепятства нашето издирване.

— Моля за вашето внимание! — обади се генерал Флъд. — Бреговата охрана току-що установи местонахождението на четирите съда, които ни интересуват. — Флъд четеше от лист. — Тези за Маями и за Ню Йорк са още в открито море и няма да пристигнат до обяд. Корабът с назначение Балтимор току-що е влязъл в залива Чесапийк, но… — Той въздъхна. — Четвъртият съд вече е на доковете в Чарлстън.

> 37

Когато разбраха, че корабът е влязъл в пристанището на Чарлстън, доста важни хора с дълги титли и длъжности изпаднаха в шок и започнаха да се надвикват в стремежа си да предприемат нещо. Сякаш забравиха за Мич Рап и се заеха да изказват мненията си. За щастие двама души с много по-ниски длъжности знаеха какво да правят и в така създалата се суматоха не се нуждаеха от разрешение, за да действат. Първият беше Скип Макмахън, който оглавяваше Центъра за наблюдение и борба с тероризма. Макмахън се обърна към един от заместниците си и му нареди незабавно да го свърже с началника на пристанището в Чарлстън. После се обади на Дик Шойър, специалния агент на ФБР, отговарящ за отдела в Колумбия, Южна Каролина. Шойър и няколко други агенти вече бяха на път за Чарлстън. Планът им беше да се срещнат с членовете на Екипа за търсене и реагиране, който идваше от Савана Ривър Сайт, за да провери пристанището. Добрата новина бе, че проверката ще е систематична, а не напосоки.

Макмахън беше дал на Шойър изрични инструкции как да разположи хората си. Когато приключи разговора с Шойър, на другата линия го чакаше началникът на пристанището. Той потвърди, че либерийският контейнеровоз „Мадагаскар“ е на док, и добави, че скоро ще започне разтоварването. Без да се впуска в подробности, Макмахън го предупреди да очаква специален агент Шойър след около двайсет минути. До тогава началникът не биваше да позволи от кораба да бъде свален нито един контейнер.

Вторият човек, който предприе конкретни действия, беше Пол Раймър. Формално той не биваше да разгръща екипите за търсене и реагиране, без да е получил надлежна разузнавателна информация от Съвета по национална сигурност. Раймър отдавна беше в бранша и знаеше какво представлява тази надлежна информация. Затова сега нямаше намерение да чака онези по върховете да благоволят да му разрешат. Учените и техниците от Савана Ривър Сайт още събираха оборудването си и когато приключеха, щяха да стигнат в пристанището не по-рано от час и половина.

Имаше и по-добър вариант. Най-добрият Екип за търсене и реагиране на Раймър чакаше на пистата във военновъздушната база Андрюс, готов да излети със самолет „Гълфстрийм III“. Той се обади на Деби Ханусек, командира на екипа, и й нареди да излитат за военновъздушната база в Чарлстън веднага. Ако им освободяха специален коридор за полета, тя и нейният шестчленен екип щяха да са в Чарлстън след по-малко от час.

В самия обект „Р“ Кенеди помоли за вниманието на президента и му прошепна нещо. Когато свърши, Хейс извика на всички да млъкнат.