Шрифт:
Келнерката се завърна и постави яйцата пред Д’Агоста с триумфална усмивка. Сега те изглеждаха съсухрени и покафенели по краищата.
Хейуърд погледна към чинията и усмивката отново се върна на устните й.
— Да ти е сладко! — изхили се тя.
Изведнъж палтото му завибрира. За миг Д’Агоста замръзна от изненада. След това си спомни за клетъчния телефон, който Пендъргаст му беше дал, и го извади от джоба си.
— Нов телефон? — осведоми се Хейуърд. — Кога си го взе?
Д’Агоста се поколеба. След това, съвсем внезапно реши, че просто не може да я излъже още веднъж.
— Извинявай — каза той и се изправи. — Трябва да вървя. Ще ти обясня по-късно.
Хейуърд също се надигна, по лицето й се четеше изненада.
— Но, Вин…
— Ще платиш ли закуската? — попита той, като сложи ръце на раменете й и я целуна. — Следващият път е мой ред.
— Но…
— До довечера, скъпа. Късмет със случая! — И отвръщайки на въпросителния й поглед, я стисна за раменете за довиждане. Обърна се и забързано излезе от ресторанта.
После хвърли поглед на съобщението върху малкия дисплей.
На ъгъла на Саутуестърн 77 и Йорк. ВЕДНАГА.
15
Голямата черна лимузина, която се носеше южно по Йорк авеню, се появи секунди, след като Д’Агоста се озова на ъгъла. Тя зави и спря; вратата се отвори. Той се метна вътре и още преди да е успял да я затвори, лимузината ускори от бордюра, шофьорът натисна клаксона и колите около тях със скърцане на гуми спряха, правейки път на огромния автомобил.
Д’Агоста се обърна шокиран. На седалката зад него седеше непознат: висок, строен, с равномерен загар, облечен в безукорен сив костюм, с тънко черно дипломатическо куфарче върху коленете.
— Не се притеснявай, Винсънт — чу той познатия глас на Пендъргаст. — Спешни дела ме накараха да променя отново местоположението си. Днес съм инвестиционен банкер.
— Спешни дела?
Пендъргаст му подаде лист хартия, грижливо пъхнат в прозрачен джоб. И той прочете:
Деветка мечове: Торънс Хамилтън.
Десетка мечове: Чарлз Дюшам.
Крал на мечовете, обърнат: Майкъл Декър.
Петица мечове — ?
— Диоген съобщава хода си предварително. Пуска ми стръв. — С дегизировка или не, лицето на Пендъргаст изглеждаше по-мрачно от всякога.
— Какво е това, карти таро?
— Диоген винаги се е интересувал от Таро. Както можеш да се досетиш, тези карти означават смърт и предателство.
— Кой е Майкъл Декър?
— Беше ми наставник, когато за пръв път преминах към ФБР. Преди бях с един… ъ-ъ-ъ по-екзотичен статус в правителствените служби и той беше човекът, който ми помогна да направя един доста труден преход. Майкъл в последно време е по върховете в Куонтико и ми е оказвал безценна помощ, когато се налагаше да разчистя пътя за моите в известна степен неортодоксални методи. Благодарение на Майкъл успях да накарам ФБР така бързо да поемат случая с убийството на Джереми Гроув миналата есен и пак той помогна да се успокоят духовете след един дребен случай, с който се занимавах преди това в Средния Запад.
— Значи Диоген заплашва още един от приятелите ти.
— Да. Не мога да се свържа нито с клетъчния, нито с домашния му телефон. Сещретарката му ми каза, че е назначен на по-висок пост, което означава, че няма да дадат никакви подробности — дори и ако се бях представил като негов колега. Трябва да го предупредя лично, стига да мога да го открия.
— Макар че щом е агент на ФБР, това сигурно няма да е лесно.
— Той е един от най-добрите агенти в Бюрото. Но се страхувам, че това не би възпряло Диоген.
Д Агоста отново погледна писмото.
— Това брат ти ли го е написал?
— Да. Любопитно: не изглежда написано с неговия почерк — прилича по-скоро на недодялан опит за прикриване на почерка му. Впрочем, твърде недодялан за него. И все пак някак ми е странно познат… — Гласът на Пендъргаст замря.
— Как го получи?
— Пристигна в апартамента ми в Дакота рано тази сутрин. Наел съм там един портиер, Мартин, да изпълнява някои мои специални поръчения. Дал го е на Проктър, а Проктър го предаде на мен.
— Проктър знае ли, че си жив?
— Да. Констанс Грийн също знае, от миналата вечер.
— А тя? Тя все още ли мисли, че си мъртъв?
Д’Агоста не произнесе името — нямаше нужда. Пендъргаст знаеше, че той има предвид Виола Маскелене.
— Не поддържам връзка с нея. Това би я поставило в голяма опасност. Неведението, колкото и болезнено да е то, ще гарантира безопасността й.
Между двамата легна кратка, напрегната тишина. Д’Агоста смени темата:
— И какво, значи брат ти е занесъл писмото в „Дакота“? Мястото не се ли наблюдава?