По средата на пресечката Пендъргаст се спря пред скромен четириетажен магазин, който явно бе виждал и по-добри времена. Прозорците, запречени с метални решетки, бяха помътнели от времето, а горните етажи бяха покрити със сажди. Липсваха всякакви табелки, надписи или каквото и да било, подсказващо съществуването на някаква фирма вътре, с изключение на избелелите букви „Месокомбинат Прайс и син“, издраскани направо върху старата тухлена стена. Под тях имаше огромен вход, очевидно предназначен за камионите за доставка на месо, който бе заключен с ръждясал катинар, а до него се виждаше невзрачна вратичка с ненадписан звънец. Пендъргаст се насочи право към нея и натисна звънеца.

— Да? — незабавно се обади един глас по домофона.

Агентът промърмори нещо неразбрано и след миг някаква електронна ключалка се отвори с щракане. Влязоха в малко, боядисано в бяло антре, празно, ако не се смята миниатюрната камера, прикрепена високо на отсрещната стена. Вратата безшумно се затвори зад тях. Стояха така, срещу камерата, около трийсет секунди. После една почти невидима врата се плъзна встрани и Пендъргаст, следван от Д’Агоста, пристъпи в полутъмната стая зад нея — удивително помещение.

Отвътре магазинът представляваше изкорубена четириетажна черупка. Простиращият се над главите им таван бе истински лабиринт от дисплеи, тежко научно оборудване, компютри, сложни макети и диорами, и всичко това — забулено в сенки. Вниманието на Д’Агоста бе привлечено от един гигантски плот, върху който, както изглежда, бе разположен модел на океанско дъно някъде близо до Антарктика, разрязано така, че да разкрива геологичните пластове. Наоколо имаше и други подобни чудновати макети, както и различни лабораторни уреди и военни принадлежности.

От сенките проехтя един глас:

— Добре дошли!

Д’Агоста се завъртя в здрача и забеляза фигура в инвалиден стол да се приближава измежду две редици дълги маси. Това бе мъж с ниско подстригана кестенява коса, ъгловата брадичка и тънки устни. Носеше непретенциозен, но добре ушит костюм и задвижваше количката с помощта на малък лост, който уверено управляваше с облечената си в черна ръкавица ръка. Д Агоста осъзна, че едното око на мъжа сигурно е стъклено, тъй като му липсваше свирепият блясък на другото. Морав белег прорязваше дясната страна на лицето му от челото до челюстите, сякаш бе от рана, нанесена при дуел.

— Аз съм Ели Глин — произнесе той с тих, мек и безстрастен тон. — А вие трябва да сте лейтенант Д’Агоста и специален агент Пендъргаст. — Той спря количката и протегна ръка. — Заповядайте в „Ефективни инженерни решения“.

Те го последваха, като се запровираха между масите, отминаха малък парник, чиито лампи светеха зловещо, след което един асансьор ги качи до подиума на четвъртия етаж. Докато вървеше след инвалидната количка, Д’Агоста усети тръпка на съмнение. „Ефективни инженерни решения“? Господин — а не инженер — Ели Глин? Той се запита дали въпреки превъзнасяните й изследователски умения Констанс Грийн не бе направила грешка. Този тук ни най-малко не приличаше на нито един от консултантите по психологическо профилиране, които бе виждал преди — а беше имал работа с доста.

Глин погледна назад и погледът му пробяга по униформата на Д’Агоста.

— Може би ще е по-добре да изключите радиото и клетъчния си телефон, лейтенант. В тази сграда блокираме всички безжични сигнали и радиочестоти.

Той ги поведе към малка стая за съвещания, декорирана в лакирано дърво, затвори вратата, след което им посочи с жест да седнат. Той самият се придвижи с количката си до отсрещната страна на дълга маса, където едно празно място между боядисаните във въглищен цвят Херман-Милерови столове очевидно се пазеше за него. Единственото нещо, което лежеше на идеално чистата маса, бе тънък плик. Като се облегна назад в количката си, мъжът впери в посетителите си проницателен поглед.

— Вашата молба е необикновена — каза той.

— Моят проблем е необикновен — отвърна Пендъргаст.

Глин го сканира отгоре до долу.

— Доста успешна дегизировка, господин Пендъргаст.

— Действително.

Глин скръсти ръце.

— Кажете ми каква е същността на проблема ви?

Пендъргаст се огледа.

— Кажете ми каква е същността на компанията ви. Питам, защото всичко това — той направи красноречив жест — не прилича никак на офис на специалист, който се занимава с психологически профили.

Бавна, безрадостна усмивка раздвижи чертите на мъжа, изкривявайки и сякаш разпалвайки белезите по лицето му.

— Хубав въпрос. „Ефективни инженерни решения“ е в бизнеса за разрешаване на уникални инженерни проблеми и анализ на провала.

— За какъв тип инженерни проблеми става дума? — попита Пендъргаст.

— За това как да се неутрализира подземен ядрен реактор в една държава от Близкия Изток. Как да се анализира мистериозното и внезапно изчезване на сателит за един милиард долара. — Той размаха пръст — един дребен жест, който имаше изненадваща тежест. Дотолкова неподвижен бе останал мъжът до този момент. — Ще ме разберете защо не изпадам в подробности. Виждате ли, господин Пендъргаст, „анализът на провалите“ е другата страна на инженерния медал: това е изкуството да разбираш как нещата пропадат и така да предотвратиш провала, преди да се е случил. Или пък да установиш защо си се провалил, след като това вече е станало. За съжаление, второто се случва по-често от първото.