— Хората, които са го направили, може да научат, че съм бил у нея — каза Остин. — Дали пък да не се обадя в полицията?

— Тук няма такова чудо. Не се безпокой, ще се грижим за нея.

Остин му благодари отново и потегли. Гледаше през огледалото за задно виждане скалата на входа на пристанището и прехвърляше мислено събитията по време на краткия си престой в Скаалсхавн. Тръгваше си оттук с повече въпроси, отколкото отговори. Погледни на нещата откъм светлата им страна, помисли си той с усмивка. За сметка на това пък си бе спечелил страхотни нови приятели.

Пол Траут стъпи на палубата на траулера на Нийл и го огледа с опитно око. Видяното го изненада. Нийл бе очарователен дърдорко и пиянде, но се оказа и съвестен рибар, който се гордееше с лодката си. Следите от грижите му можеха да се видят навсякъде. Прясно боядисаното дърво блестеше. Палубата бе излъскана и по нея не се виждаше нито едно мазно петно. Ръждата се държеше изкъсо. Лоцманската кабина имаше най-модерното оборудване за откриване на риба и навигация.

Траут го похвали за състоянието на лодката му и рибарят грейна като баща, на когото са му казали, че първородното му дете му е одрало кожата. Скоро двамата си разказваха морски истории. В един момент, когато Нийл не можеше да ги чуе, Гамей вдигна вежда и отбеляза:

— Двамата с Майк май си доста си допаднахте. Няма да се учудя, ако скоро започнете да си разменяте и рецепти.

— Интересен тип е. Виж му лодката. И аз не бих могъл да я оборудвам по-добре.

— Радвам се да го чуя. НАМПД притежава част от „Тифани“.

Откупът за освобождаването на траулера от дока се доближаваше повече до хиляда долара, отколкото до седемстотин и петдесет. След бързо зареждане с гориво, за което отново плати Гамей, Нийл пое курс, който щеше да ги изведе в открито море.

— Мястото за риболов не е далеч — надвика той двигателя. — Към седем мили. Дълбочината е седем фатома. Дъното е гладко като бебешко дупе. Идеално за трал. Скоро ще стигнем.

След известно време Нийл направи справка с GPS-а, превключи на празни обороти и пусна мрежата — коничен чувал с дължина около 45 метра, предназначен да се влачи по морското дъно. Направиха два опита и уловиха много водорасли, но никаква риба.

— Много странно — каза Траут, като оглеждаше тесния джоб в края на мрежата, където се събираше рибата. — Разбирам да има лош улов, но не и никакъв.Мрежата е абсолютно празна.

Нийл се ухили многозначително.

— Може да ти се прииска да си останепразна.

Хвърлиха мрежата отново, извлачиха я по дъното и бавно я вдигнаха. Краят й увисна над палубата, където можеше да се изсипе уловът. Този път нещо бясно се мяташе в мрежата. Сребристобелите люспи проблясваха ярко — едрата риба ожесточено се мъчеше да се освободи. Нийл извика предупредително, докато се готвеше да изсипе съдържанието на мрежата на палубата.

— Стойте настрана!

Голямата риба се стовари върху дъските с влажно тупване и започна да се мята още по-ожесточено, извиваше дългото си тяло. В облещените й кръгли очи се четеше нехарактерна за риба злоба, широко отворената й уста се мъчеше да захапе въздуха. Блъсна се в отделението за риба — дървен сандък, вграден в самата палуба. Ударът изобщо не я укроти, а сякаш я разяри още повече. Конвулсиите станаха още по-свирепи и рибата отново заподскача по хлъзгавата палуба.

— Охо! — викна Нийл и отскочи от щракащите челюсти. Взе една кука и наведе дръжката й към главата на рибата. Само с едно рязко движение създанието захапа дръжката и я строши на две.

Напълно омагьосан, Пол наблюдаваше сцената от високото безопасно място при мрежата. Гамей бе извадила видеокамерата и снимаше.

— Това е най-голямата сьомга, която съм виждал! — възкликна Пол. Рибата бе дълга поне метър и половина.

— Ненормална работа — каза Гамей, без да сваля камерата. — Уловената сьомга не се държи така. Зъбите й са слаби и биха се счупили, ако опита да направи нещо такова.

— Това го кажи на проклетата риба — обади се Нийл, метна настрани прехапаната дръжка, сграбчи един двузъбец, прониза рибата зад хрилете и я прикова към палубата. Тя продължи да се мята. Нийл извади чук и я цапардоса по главата. Това я зашемети за секунда, но след това тя започна да се мята отново, макар и не така яростно.

— Понякога се налага да ги бухнеш няколко пъти, преди да се укротят — обясни Нийл.

Много предпазливо нахлузи примка през опашката на рибата, метна въжето на висящата над главата му макара, измъкна двузъбеца, вдигна рибата и завъртя макарата над отделението за риба, като внимаваше да стои настрана от челюстите. Когато рибата се озова над отделението, извади сгъваем нож и преряза въжето. Рибата падна в сандъка и заблъска яростно по стените.

— Това е най-свирепата риба, която съм виждал. — Пол невярващо поклати глава. — Държи се по-скоро като баракуда, отколкото като сьомга.