Барманът прехапа устна, после бързо отиде в бара и се обади на полицията. Докато чакаше пазителите на закона, набра още няколко номера. Започнаха да пристигат пикапи и набързо бе организирана пъстра флотилия спасителни лодки. Когато пристигна шерифът, флотилията вече бе тръгнала — начело с Фици. Докато барманът обясняваше какво е станало, някои от лодките започнаха да се връщат. Носеха още натрошени дъски. От Нийл нямаше и следа.

Шерифът се обади на бреговата охрана, откъдето обещаха да пратят хеликоптер, но според мнението на всички Нийл се бе напил, решил бе да покара лодката си и вероятно се беше блъснал в някоя скала. Траут не коментираха, но докато караха към пансиона, обсъждаха по-зловещи възможности.

— Мисля, че са го убили — без заобикалки заяви Гамей.

— Май не само аз надушвам нещо гнило. Може би пък перченето с уловената риба е му е докарало убийството, а?

— Мислиш, че е заради това? — Очите на Гамей проблеснаха гневно. — Че е бил убит заради някаква си риба!

— Може би.

Тя поклати глава.

— Горкият. Излиза, че ние сме виновни за това…

— Единствените виновници са убийците му.

— Обзалагам се, че „Океанус“ има пръст в това нещо.

— Ако си права, може би ние сме следващите.

— Тогава да си събираме партакешите и да се омитаме.

Стигнаха до пансиона, платиха сметката и си взеха багажа. Собствениците очевидно не бяха особено радостни от този факт и ги изпратиха до колата. Докато нареждаха колко жалко било, че си тръгват, Гамей хвана Пол за ръкава и го побутна към колата. После седна на дясната седалка, махна на собствениците за сбогом и потеглиха.

— Съжалявам, че развалих изпращането. Докато приказвахме, мина един черен джип.

— Май глутницата започва да се събира — отбеляза Пол, зави по пътя, който щеше да ги изведе извън града, и погледна в огледалото. — Нямаме си опашка.

Нямаше почти никакво движение, с изключение на една-две коли, а щом излязоха от града, пътят съвсем опустя.

Двулентовото шосе се виеше сред гъстата борова гора и постепенно се издигаше. Скоро караха високо над морето. От едната страна на пътя бе гората, а от другата — дълбока пропаст.

На около три километра от градчето Гамей се обърна да погледне пътя зад тях.

— Опа.

Пол погледна в огледалото и видя черен джип — бързо ги настигаше.

— Сигурно са ни чакали край пътя да ги подминем.

Гамей закопча колана си.

— Е, покажи им на какво си способен.

Пол я изгледа недоверчиво.

— Нали си даваш сметка, че караме шест цилиндрова кола, вероятно наполовина от размерите и теглото на онзи черен звяр зад нас?

— По дяволите, Пол, стига си философствал. Ти си побъркан шофьор от Масачузетс. Просто дай газ до дупка.

Траут извъртя очи към небето.

— Да, госпожо.

И натисна газта. Колата ускори до впечатляващите 130 километра в час. Джипът с лекота набра скорост и продължи да ги настига. Пол успя да изстиска още петнайсетина километра в час от двигателя, но джипът все така приближаваше.

Навлязоха в серия завои, които следваха контурите на крайбрежните хълмове. Колата им не беше спортна, но все пак се справяше по-добре от големия джип, който тежко поднасяше на по-острите завои. На места Траут трябваше да удря спирачки, за да не излети от пътя.

Забавен от завоите, джипът изостана. Траут не бързаше да ликува. Не откъсваше очи от пътя, стискаше здраво волана и караше малко под скоростта, при която щеше да изгуби контрол и да полети в пропастта. Знаеше, че и най-малката грешка, нанесен пясък или камъчета могат да се окажат фатални.

Гамей следеше преследвачите им и не спираше да коментира. Гумите свистяха. Траут се спускаше по дългия плавен склон с над сто километра в час. Внезапно пред очите му се разкри невероятна гледка.

Черен джип излезе на пътя пред тях иззад една огромна канара. За миг Пол реши, че джипът е минал напряко.

— Два са! — изкрещя Гамей. — Опитват се да ни хванат в капан.

Колата пред тях намали, за да препречи пътя; а другият джип бързо ги настигаше. Траут се опита да задмине предния, но всеки път, когато излизаше в съседното платно, джипът го засичаше. Пол натисна спирачки, за да избегне сблъсъка. Машината зад тях ги удари и смачка бронята в багажника. От удара се завъртяха с такава сила, че едва не си счупиха вратовете.

Пол овладя волана и успя да задържи колата. Джипът ги блъсна отново. Миризмата на бензин от разбития резервоар изпълни купето. Джипът се засили за нов удар и Гамей извика: