— Коктейл „Скрудрайвър“ — каза Джоун и хвърли бърз поглед към Кинг. — Обожавам водка с портокалов сок.

— Уиски със сода — каза Кинг. — Да ви помогна ли?

Милдред се разсмя от сърце.

— О, можехте, ако бях с четирийсет години по-млада.

Тя се усмихна кокетно и пое към къщата с леко неуверена крачка.

— Изглежда, че е приключила с траура — подхвърли Кинг.

— Били са женени четирийсет и шест години и по всичко личи, че са имали стабилен брак. Съпругът й е починал на около осемдесет години, бил е болен от рак. Може би просто няма за какво да скърби.

— Казват, че Бруно смятал Бил Мартин за свой наставник. Защо?

— В началото на кариерата си като прокурор Джон Бруно работил под негово ръководство. Бил Мартин го научил на всичко.

— Във Вашингтон ли? — попита Кинг.

— Именно — отговори Джоун.

Кинг се огледа.

— Е, семейството не изглежда много заможно.

— От държавна служба не се забогатява, всички го знаем. А и Бил Мартин не се е оженил за богата наследница. След като се пенсионирал, дошли тук. Това е родното място на Милдред.

— Ако оставим носталгията настрана, не виждам какво би ме накарало да се върна.

Милдред се върна с две чаши върху поднос и седна.

— А сега сигурно ще искате да пристъпите направо към въпроса. Вече разговарях с полицията. Всъщност нищо не знам.

— Разбираме, мисис Мартин — каза Кинг, — но искахме да се срещнем и да поговорим с вас лично.

— Какъв късмет. Моля, наричайте ме Мили. Свекърва ми беше мисис Мартин, а тя е покойница от трийсет години.

— Добре, Мили, знаем, че си разговаряла с полицаите и че те са направили аутопсия на съпруга ти.

— Божичко, само си загубиха времето.

— Защо? — бързо попита Джоун.

Милдред я изгледа втренчено.

— Защото никой не го е отровил. Той беше стар човек с тежка форма на рак и издъхна мирно в леглото си. Ако не ме повали сърдечен удар в градината, и аз бих предпочела такава смърт.

— Знаеш ли за телефонното обаждане до Бруно?

— Да, и вече казах на полицаите, че не съм била аз. Провериха телефонните ми разпечатки. Май не ми вярваха.

Джоун се приведе напред.

— Да, но важното е, че според свидетели Бруно бил много развълнуван след разговора. Можеш ли да ни обясниш защо?

— Откъде да знам, след като не съм се обаждала? За жалост нямам телепатична дарба. Иначе досега да съм забогатяла.

— Погледни от друг ъгъл, Мили — настоя Джоун. — Бруно и твоят съпруг някога са били добри познати, но пътищата им отдавна са се разделили. И все пак щом някой му се обажда от твое име с молба за среща, веднага го обзема вълнение. Трябва да са му казали нещо правдоподобно. Нещо, което Бруно логично да свърже с теб или съпруга ти.

— Може човекът просто да му е казал, че Бил е мъртъв. Надявам се това да го е развълнувало. В края на краищата двамата бяха приятели.

Джоун поклати глава.

— Не, Бруно вече е знаел. Проверихме. Преди телефонния разговор не е възнамерявал да посети погребалното бюро.

Милдред извъртя очи нагоре.

— Виж, това не ме изненадва.

— Защо мислиш така? — попита Кинг.

— Няма да го увъртам. На мен Джон Бруно не ми допадаше, макар че Бил го боготвореше. Бил беше с двайсет и пет години по-възрастен и пое ролята на негов наставник. Не казвам, че Бруно нямаше способности, но нека се изразя така: той винаги постъпваше както му е изгодно, а за другите пет пари не даваше. Ето например — намира се само на двайсет минути път от покойния си наставник,а дори не му хрумва от едното благоприличие да спре за малко кампанията и да дойде да отдаде последна почит. Разбира се, докато някой не му се обажда, уж от мое име. Е, какво повече да ви разправям за Джон Бруно?

— Предполагам, че ти нямаше да гласуваш за него — каза с усмивка Кинг.

Милдред се разсмя гърлено и сложи ръка върху неговата.

— О, скъпи, толкова си симпатичен. Направо ми се ще да те сложа във витринка и да те гледам по цял ден.

Тя не отдръпна ръка след тези думи.

— Първо би трябвало да го опознаеш — подхвърли сухо Джоун.

— Чакам с нетърпение.

— Помниш ли по кое време точно започна да изпитваш неприязън към Джон Бруно? — попита Джоун.

Милдред вдигна празната си чаша и вътре издрънча бучка лед.

— Какво имаш предвид?

Джоун погледна записките пред себе си.

— По времето, когато твоят съпруг е ръководил прокуратурата във Вашингтон, били разкрити някои нередности, които довели до отмяна на редица присъди и провал на няколко обвинения. Било много грозна история.

Милдред запали нова цигара.

— Беше отдавна. Почти не си спомням.

— Сигурна съм, че ще си спомниш, ако се постараеш — твърдо отсече Джоун. — Бъди така добра да спреш да се наливаш. Много е важно. Много.