Но виж как вещо простото стъкло

е пресъздало твоето чело!

104

Не остаряваш, все си тоя ти.

Все тия са очите ми любими.

За трети път вън лятото цъфти,

погребвано от три студени зими.

Три пролети преминаха в лета,

и три лета, превърнали се в есен,

обагряха зелените листа,

а твоят лик е все така чудесен.

В часовника невидимо за нас

пълзи във кръг стрелката позлатена,

замирайки над цифрите, и аз

тъй в теб не виждам никаква промена.

О, бъдещ ден, роди се днес,

когато цъфти това неповторимо лято.

105

Не съм езичник аз. Недей и ти

нарича този порив в мен божествен.

За теб са мойте мисли и мечти

и пак за тебе моят химн тържествен.

Обичаш ме по-силно всеки ден

и с вярност все по-силна, по-голяма.

И моят стих затуй е посветен

на верността, и други теми няма.

Добър, прекрасен, верен и това

изчерпва всички мои обожания.

Добър, прекрасен, верен — три слова,

но колко много словосъчетания.

До днеска вярност, красота, сърце

ти пръв си съчетал в едно лице.

106

Когато в древни свитъци чета

за устни днес отдавна вече нями,

за пишещата песни красота

във чест на знатни рицари и дами,

по всяка неподправена черта,

ръце и устни, поглед, свежест, сили

аз виждам: в древността са доловили

каква ще бъде твойта красота.

Със поглед на пророк тук всеки ред

се е опитал да те предусети.

Но все пак твоя истински портрет

не са създали древните поети.

А ние днес и в твоя век живеем,

но нямаме перо да те възпеем.

107

Ни моя страх, ни тая звездна твърд,

погълната в грядущето, не знае

дали и колко мойта страст ще трае,

обречена като че ли на смърт.

Луната блесна не след дълъг мрак

напук на предвещаните кончини.

Надеждата е увенчана пак

и мир вещаят белите маслини.

Не те очакват мрак и тъмнина,

а аз ще дишам вечно в тези песни.

Заплашва смърт ония племена,

които са неуки, безсловесни.

Но с теб ще надживеем тук вдълбани

царе от бронз и лаври на тирани.

108

Какво ли тоя мозък ти е дал,

което ти си нямал дотогава?

Какво ли ново, друго бих изпял

за мойта обич или в твоя слава?

Не, нищо, друже. Но пък всеки ден

като молитва аз повтарям вечно,

че ти си мой, и тоя стих за мен

звучи тъй ново и така сърдечно.

Безсмъртната любов не се мени,

не вижда и в любимия промена.

Не знаят бръчки нейните страни,

и старостта е нейна подчинена.

И тя внезапно разцъфтява цяла,

когато се твърди, че е умряла.

109

Лъжец не ме наричай! Но кажи

кога съм бил лъжец или изменник?

Как бих могъл? В гърдите ти лежи

сърцето ми като залог и пленник.

Ти мой приют! Изчезвах без следа,

завръщах се след хиляди скитания

и носех с мен от живата вода,

която мие тия злодеяния.

Кръвта ми тъне в грехове; все пак

не съм достигнал до това падение,

завинаги да скъсам с твоя праг

и с извора на всяко утешение.

Какво бих правил аз без тебе тук?

Аз имам теб, аз нямам никой друг.

110

Да, вярно е: къде ли аз не бях

и като шут не се опозорих.

Как много драгоценности пилях

и много стари рани съживих.

Да, вярно е: изкосо гледах аз

на истината, но от тоя ден

отново младостта стои пред нас,

и само ти си щастие за мен.

Но всичко свърши. Моят дух е нов.

Аз вече не изострям своя глад,

не проверявам твоята любов —

ти мой си бог и всичко в тоя свят.

В небето си приют ми отреди

до тия чисти любещи гърди.

111

За злите ми дела не ме хули.

Хули за туй виновната богиня —

съдбата ми, която повели