— И какво, сполучи ли да ви убеди?

— Не. Моят опит в астронавтиката е още по-нужен, за да откарам «Лебед» до целта, там — Ерг Ноор посочи светлото беззвездно небе, където под Малкия Магеланов облак, Тукан и Водна змия трябваше да гори яркият Ахернар, — да го откарам по път, неизминат още нито от един кораб на Земята или Пръстена!

При последната дума на Ерг Ноор зад гърба му пламна издигащото се слънце, чиито лъчи помитаха всичката тайнственост на бялата зора.

Четиримата приятели наближиха брега. Океанът дишаше на равни студени пориви и търкаляше върху полегатия бряг редици вълни без пяна — тежкото раздвижване на бурната Антарктика. Веда Конг с любопитство гледаше сребристосивата вода, която бързо потъмняваше с дълбочината и под лъчите на ниското слънце добиваше почти лилавия оттенък на леда.

Низа Крит стоеше до нея с шуба от светлосиня кожа и също такава кръгла шапчица, изпод която се подаваха кичури тъмночервеникава коса. По навик девойката леко вдигаше нагоре глава. Дар Ветер неволно й се залюбува и се намръщи.

— Ветер, не харесвате ли Низа? — с преувеличено негодувание възкликна Веда Конг.

— Вие знаете, че се възхищавам от нея — мрачно отвърна Дар Ветер. — Но сега тя ми се стори такава малка и крехка в сравнение с…

— С онова, което ме очаква? — предизвикателно попита Низа. — Сега прехвърлихте атаката от Ерг към мен?…

— Съвсем не мисля да постъпвам така — сериозно и тъжно отговори Дар Ветер, — ала огорчението ми е естествено. Едно прекрасно създание на моята мила Земя трябва да изчезне в бездните на Космоса с неговия мрак и чудовищен студ. Това не е жалост. Низа, а печал пред загубата.

— Вие сте почувствували, както и аз — съгласи се Веда, — яркото пламъче на живота — Низа и леденото мъртво пространство!

— Аз ви се струвам нежно цвете? — попита Низа. Странната интонация на гласа й възпря Веда, готова да потвърди.

— Кой повече от мен обича радостта от борбата със студа? — и девойката смъкна шапчицата, разтърси червеникавите си къдрици, хвърли шубата.

— Какво правите, Низа? — първа се досети Веда Конг и се спусна към астронавигаторката.

Обаче Низа стремително изтича на скалата, надвиснала над вълните, и даде на Веда своите дрехи.

Студените вълни приеха девойката. Веда цялата потрепера, щом си представи усещането от такова къпане. Низа спокойно се отдалечаваше, като пореше вълните със силни тласъци. Издигнала се върху гребена, тя започна да маха на останалите на брега — предизвикателно ги канеше да я последват, Веда Конг я наблюдаваше с възторг.

— Ветер, Низа е другарка не на Ерг, а на полярната мечка. Нима вие, северният човек, ще отстъпите?

— По произход северен, а сам предпочитам топлите морета — жално каза Дар Ветер, като неохотно се доближаваше към пръските на морския прибой.

Той се съблече, докосна с крак водата и с вик «ух!» се хвърли към идващата сребристосива вълна. С три широки замаха излетя на върха й и се плъзна в тъмната яма пред втората. Само многогодишните тренировки и къпането през всички сезони спасиха неговия престиж. Дишането секна и червени кръгове се завъртяха в очите му. С няколко резки гмурвания и скокове Дар Ветер си върна възможността да диша. Той изскочи на брега посинял, треперещ и заедно с Низа се втурна нагоре. След няколко минути те се наслаждаваха на топлината от коженото си облекло. Струваше им се дори, че мразовитият вятър носи полъх на коралови морета.

— Колкото повече ви опознавам — прошепна Веда, — толкова повече се убеждавам, че Ерг Ноор не е сгрешил в избора си. Вие, както никой друг, ще го ободрите в труден час, ще го зарадвате и опазите…

Лишените от загар бузи на Низа силно поруменяха. По време на закуската върху високата, вибрираща от вятъра кристална тераса Веда често срещаше умисления и нежен поглед на девойката. И четиримата бяха мълчаливи, както обикновено става пред дълга разлъка.

— Тежко е да опознаеш такива хора и веднага да се разделиш с тях! — изведнъж се провикна Дар Ветер.

— Може би вие?… — подхвана Ерг Ноор.

— Моето свободно време свърши. Вече трябва да се изкача нависоко! Гром Орм ме чака.

— Време е и за мен — добави Веда. — Ще се спусна в своята бездна, в неотдавна откритата пещера — хранилище от Ерата на разединения свят.

— «Лебед» ще бъде готов в средата на идната година, а ние ще започнем да се стягаме за път подир шест седмици — тихо каза Ерг Ноор. — Кой в момента завежда външните станции?

— Засега Юний Ант, обаче той не иска да се разделя с паметните машини, а Съветът още не е утвърдил кандидатурата на Емб Онг — инженер-физик от Лабрадорската Ф-централа.

— Не го познавам.

— Малко е известен, тъй като се занимава в Академията на върховете на знанието с въпросите на мегавълновата механика.

— Какво представлява това?

— Крупните ритми на Космоса — гигантски вълни, които се разпространяват бавно в пространството. В тях например се изразяват противоречията на насрещните светлинни скорости, даващи относителни стойности, по-големи от абсолютната единица. Но всичко това е още съвсем неразработено…

— А Мвен Мас?

— Пише книга за емоциите. Той също не разполага с много лично време — Академията на стохастиката и хипотезите за бъдещето го е назначила консултант по подготовката за полета на вашия «Лебед». Щом подберат материалите, веднага ще се наложи да се прости с книгата.