— О, нима? И вие вярвате, че Северът ще плати за това? Когато могат просто да протакат и да оставят вируса да се вихри в тропиците?

Тод се усмихна мрачно.

— След като ваксинират себе си, ще вложат цялата си енергия в „надпревара за утроби“ — ще търсят плодовити жени, новото „национално богатство“. Ще бъдат прекалено заети. И свръхгрипът ще си свърши работата.

Лицето на Сегуено потъмня от нахлулата кръв. Тод наблюдаваше как шокът, страхът, накрая и яростта променяха гримасите му. Логиката, неизбежната студена логика на замисъла най-сетне го разтърси.

И този последен обрат прекърши нещо у Сегуено, тласна го отвъд чертата. Твърде късно Тод съзря и настръхналия мрак в това лице. „Тази моя уста… Убих и двама ни.“

Сегуено изтръгна пистолета от ръката на пазача и Тод проумя, че няма да станат свидетели на последната приятна ирония — танцуващите като марионетки народи.

Това беше последната му мисъл, но изпита само леко съжаление.

Нанси Крес

Еволюция

Може би вече сме допуснали фаталните грешки, които са ни обрекли на неизбежни, но неочаквани последствия от отдавна взети решения — толкова обичайни и всекидневни, че дори не сме поспрели, за да ги обмислим. Например поглъщането на хапчето, предписано от нашия лекар, когато сме се разболели. Ала тези решения безмилостно ще ни натикат в безизходица, която никой никога не е предвидил. Това е описано в смущаващия спокойствието разказ на следващите страници — той ни отвежда в едно прекалено вероятно бъдеще (пред чийто праг всъщност стоим), за да ни даде суров урок как наистина действа еволюцията, колкото и да ни се иска да мислим, че съвременната медицинска наука ни е направила напълно недосегаеми за нея…

Нанси Крес започва да продава своите елегантни и хапливи разкази в средата на 70-те години и оттогава често я публикуват в „Азимовс Сайънс Фикшън“, „Фентъзи & Сайънс Фикшън“, „Омни“ и други издания. Сред книгите й са романите „Принцът на утринните камбани“, „Златната горичка“, „Белите тръби“, „Извънземна светлина“, „Мозъчна роза“, както и романизираната версия на нейния разказ „Просяци в Испания“, завоювал наградите „Хюго“ и „Небюла“, последван от продълженията „Просяците и придирчивите“ и „Клетви и чудеса“. Кратките й произведения са събрани в „Троицата и други разкази“ плюс „Пришълците от Земята“. Най-новите романи на Крес са „Максимална светлина“ и „Жило“. Освен това е печелила „Небюла“ за разказите си „От всички онези ярки звезди“ и „Цветята на затвора Олит“. Родена е в Бъфало, щата Ню Йорк, а в момента живее в Силвър Спрингс, щата Мериланд, със своя съпруг писателя фантаст Чарлз Шефилд.

* * *

— Някой гръмнал по доктор Бенет и го убил точно зад „Фуд Март“ на Ейприл Стрийт! — бълва Сиси Мур, останала без дъх, докато аз свалям прането от простора.

Стоя си аз с боксерките на Джак в ръката и я зяпам. Сиси не ми е симпатична. Особено заради ухиленото й нахалство, жаждата да намъква кльощавия си задник насред всяка случка, ако ще и хич да не й влиза в работата. Такава си е още от училище. Но пък сме съседки, не можем да избягаме една от друга. Доктор Бенет израждаше и Шон, и Джаки. Бавно сгъвам боксерките и ги слагам в кошницата.

— Е, Бети, нищичко ли няма да кажеш?

— Полицията арестува ли някого?

— Джейни Брунели разправя, че нямало заподозрени. — Том Брунели е един от полицаите в Емертън, имаме си ги цели петима. Трудничко му е да си затваря устата. — Право да ти кажа, Бети, държиш се все едно в града има убийства всеки ден!

— На паркинга ли е станало?

Минавам през паркинга зад „Фуд Март“ всяка седмица. Няма настилка, а само трамбована камениста пръст, спускаща се полегато към ниската бетонна стена край реката. Свалям чаршафите на Джаки от въжето. От тях ми се усмихват Хубавелка, Ариел и принцеса Жасмин насред поляни с цветя.

— Ами да, на паркинга — потвърждава Сиси. — До контейнерите за боклук. Сигурно пушката е била със заглушител, защото никой нищо не е чул. Том намерил две гилзи от полуавтоматична пушка 22-ри калибър. — Сиси е наясно с оръжията, къщата й е пълна с тях. — Бети, защо не слагаш цялото това пране в сушилнята, та да си спестиш времето за простиране и прибиране?

— Харесва ми как мирише, когато е съхнало на простора. И така чувам Джаки през прозореца.

Лицето на Сиси се променя на секундата.

— Джаки не е ли на училище? Защо?

— Простудила се е.

— Сигурна ли си, че е само простуда?

— Сигурна съм.

Свалям щипките от тениска на Шон. Отпред има надпис „ВИЖ КАК ЧЕПЪТ КЪРКА, ВИЖ КАК ЧЕПЪТ КАРА, ВИЖ КАК ЧЕПЪТ МРЕ“.

— Сиси, Джаки не пие никакви антибиотици.

— Това е добре. — Сиси се прави, че нехайно разглежда ноктите си. — Разправят, че доктор Бенет пак предписал ендозин миналата седмица. На най-малкото момче на Нордстръм. И то без да го прати в болницата.