Тъкмо се бях покатерил и седнал върху леглото си и обяснявах на Базил каква е разликата между камшик с едно и шест жила, когато дойде да ме потърси домакинът на третия етаж. Той ми нареди да събера нещата си, като ми обясни, че студентите от Арканум се намират в западното крило.

Всичко, което притежавах, все още се събираше спокойно в пътната ми торба, така че събирането му не беше кой знае колко трудно. Когато домакинът ме поведе извън помещението, състудентите ми от първия семестър в един глас се сбогуваха с мен.

Леглата в западното крило бяха подобни на онова, което бях оставил в предишната си стая. Бяха все същите редове от тесни кревати, само че тук те не бяха наредени по две едно върху друго. Всяко легло имаше малък гардероб и бюро в допълнение към сандъка. Нищо кой знае какво, но определено стъпка нагоре.

Най-голямата разлика беше в отношението на съквартирантите ми.

Някои ме гледаха намръщено и гневно, макар че по-голямата част демонстративно не ми обръщаха внимание. Приемът беше доста хладен, особено в сравнение с посрещането, което току-що бях получил от бившите ми съквартиранти, които не бяха членове на Арканум.

Причината за това беше лесно разбираема. Повечето студенти трябва да посещават няколко семестъра в Университета, преди да бъдат приети в Арканум. Всеки един от тях беше стигнал до тук по трудния начин. Аз не.

Само около три четвърти от леглата бяха заети. Избрах едно в задния край, далеч от останалите. Окачих втората си риза и наметалото си в гардероба и поставих пътната си торба в сандъка до краката на леглото.

Излегнах се и вперих поглед в тавана. Леглото ми лежеше извън светлината от свещите и симпатичните лампи на другите студенти. Най-накрая бях станал член на Арканум, което в много отношения беше точно мястото, където винаги бях искал да бъда.

> 41.

> Кръвта на приятел

На следващата сутрин се събудих рано, измих се и хапнах набързо в столовата. След това, тъй като нямах какво да правя преди наказанието с камшик на обяд, се разхождах безцелно из Университета. Разгледах няколко аптеки и магазини за бутилки и се възхищавах на добре поддържаните морави и градини.

Накрая спрях да си почина на една каменна пейка в един широк двор.

Бях твърде неспокоен, за да се занимавам с нещо целенасочено, затова просто седях, наслаждавах се на времето и наблюдавах как вятърът търкаля върху паветата няколко захвърлени хартии.

Не след дълго се появи Уилем и седна до мен, без да чака покана. Характерната му кеалдишка физиономия с тъмни коса и очи го правеха да изглежда по-възрастен от Симон и мен, но държането му беше леко непохватно, като на момче, което все още не е свикнало да бъде мъж.

— Нервен ли си? — попита ме той с дрезгавия си и гърлен сиару акцент.

— Всъщност се опитвам да не мисля за това — отвърнах аз.

Уилем изсумтя в отговор. Известно време и двамата мълчахме и наблюдавахме студентите, които минаваха покрай нас. Няколко от тях прекъснаха разговорите си и посочиха към мен.

Вниманието, което привличах, бързо ми омръзна.

— Какво ще правиш сега?

— Ще поседя — простичко отвърна той. — Ще подишам.

— Умно от твоя страна. Разбирам защо си в Арканум. Имаш ли работа през следващия час-два?

Той сви рамене и ме погледна очаквателно.

— Ще ми покажеш ли къде е магистър Аруил? Той ми каза да се отбия… след това.

— Разбира се — отвърна той и посочи към един от изходите на двора, — Медика е от другата страна на Архива.

Заобиколихме масивния блок без прозорци на Архива. Уилем посочи с ръка:

— Това е Медика.

Беше голяма сграда със странна форма. Приличаше на по-голяма, но не толкова несиметрична версия на Мейнс.

— По-голяма е, отколкото очаквах — замислено казах аз. — И цялата сграда е за обучението по медицина?

Той поклати глава.

— Голяма част е заделена за грижи за болните. Никога не връщат никого, само защото не може да си плати.

— Наистина ли? — погледнах отново към Медика, като си мислех за магистър Аруил. — Това ме изненадва.

— Не е необходимо да плащаш _предварително_ — поясни той, — а след като се възстановиш. — Той направи пауза и след това, както очаквах, добави: — _Ако се възстановиш_, си уреждаш сметките. Ако нямаш пари, работиш, докато дългът ти е… — отново направи пауза. — Каква беше думата за „шейем“? — попита той, като вдигна и двете си ръце, обърнати с дланите нагоре, и започна да ги движи нагоре-надолу, сякаш бяха блюдата на везна.

— Претеглен? — предположих аз.

Уилем поклати глава.

— Не. „Шейем“ — наблегна на думата и изравни ръцете си една с друга.

— О — повторих жеста му, — уреден.

— Работиш, докато дългът ти с Медика не бъде _уреден_. Малко са онези, които си тръгват, без да си уредят сметките.

— Не е чак толкова изненадващо — мрачно се усмихнах аз. — Какъв е смисълът да избягаш от арканист, който притежава няколко капки от кръвта ти?

Накрая стигнахме до друг двор. В центъра му имаше пилон за знаме с каменна пейка под него. Не беше много трудно да отгатна кой щеше да бъде привързан към него след около час. Наоколо обикаляха около стотина студенти и придаваха на мястото странно празничен вид.