Отново се обърнах да посоча схемата.

— След като изяснихме това, магистър Килвин, на три метра бързо движещо се цилиндрично парче дърво би задействало „уловителя на стрели“ — въздъхнах аз. — Връзката не е добра, но е достатъчна, за да спре стрела или поне да я отклони.

Килвин се наведе да види схемата по-отблизо, очите му дълго разглеждаха гъсто изписания лист.

— Всичко ли е от желязо? — попита той.

— По-близо е до стоманата, магистър Килвин. Безпокоях се, че желязото ще е твърде крехко за продължителна употреба.

— И всички тези осемнайсет обвързвания са изписани върху пружините? — попита той и посочи с ръка.

Кимнах в отговор.

— Това е голямо дублиране на усилията — отбеляза магистърът по-скоро разговорливо, отколкото обвинително. — Някои биха казали, че устройството е направено прекалено сложно.

— Не ме интересува особено какво мислят другите хора, магистър Килвин — натъртих аз, — а само какво смятате вие.

Той изсумтя, вдигна поглед от свитъка и се обърна към мен:

— Имам четири въпроса.

Кимнах очаквателно.

— Преди всичко, защо си избрал да направиш точно това? — попита той.

— За да не умира никой от засада на пътя — категорично отвърнах аз.

Килвин чакаше, но аз нямах какво повече да кажа по въпроса. След известно време той сви рамене и махна с ръка към другия край на стаята.

— Вторият ми въпрос е откъде взе… — Той леко смръщи вежди. — _Теветбем_ — арбалета?

Стомахът ми се сви при този въпрос. Таях напразната надежда, че тъй като Килвин е сийлдиш, няма да знае, че оръжието е незаконно във Федерацията. А и просто се надявах, че няма да попита.

— Аз… Набавих си го, магистър Килвин — отговорих уклончиво. — Трябваше ми, за да изпитам „уловителя на стрели“.

— Защо просто не използва ловен лък? — строго попита Килвин. — Така нямаше да се налага да вършиш нещо незаконно.

— Щеше да е твърде слаб, магистър Килвин. Трябваше да съм сигурен, че изобретението ми ще спре всяка стрела, а арбалетът изстрелва стрелите с много по-голяма сила от всеки лък.

— Модеганският голям лък е с мощността на арбалета — възпротиви се Килвин.

— Но аз не умея да стрелям с него — отвърнах, — а и покупката на модегански лък е далеч отвъд възможностите ми.

Магистърът въздъхна дълбоко.

— Преди, когато изработи онази твоя лампа за крадци, направи нещо лошо по хубав начин. Това не ми хареса. — Той сведе поглед към схемата. — Този път си направил нещо хубаво, но по лош начин. Това е по-добре, но не съвсем. Най-добре е да се правят хубави неща по хубав начин. Съгласен ли си?

Кимнах.

— Някой видя ли те с него? — Той сложи масивната си ръка върху арбалета.

Поклатих глава.

— Тогава ще кажем, че е мой и че си го набавил по мой съвет. Ще го приберем при другото оборудване в Ателието. — Той ме изгледа строго. — И за в бъдеще ще идваш при мен, ако ти трябва нещо такова.

Стана ми малко неприятно, защото възнамерявах да продам оръжието обратно на Слийт, но можеше да е и по-зле. Последното нещо, което исках, бе да се сблъскам със закона на желязото.

— Трето — не виждам в схемата ти да се споменава за златна или сребърна тел — отбеляза той. — Нито пък мога да си представя какво приложение могат да имат те в устройство като твоето. Обясни ми защо си изписал тези материали от Ателието.

Усетих с внезапна острота докосването на хладния метал на грама от вътрешната страна на ръката ми. Той беше инкрустиран със злато, но не можех да кажа това на Килвин.

— Не ми достигаха пари, магистър Килвин. А имах нужда от материали, които не можех да взема от Ателието.

— Като арбалета например.

Кимнах.

— И сламата, и мечите капани.

— Една погрешна постъпка води до друга — неодобрително промърмори магистърът. — Ателието не е лихварски дюкян и не трябва да бъде използван като такъв. Отменям правото ти да изписваш ценни метали.

Сведох глава, като се надявах, че изглеждам достатъчно разкаян.

— Освен това за наказание ще отработиш двайсет часа в Ателието. Ако някой пита, ще му кажеш какво си сторил. И ще обясниш, че за наказание си бил принуден да възстановиш стойността на металите, плюс двайсет процента отгоре. Щом използваш Ателието като лихварница, ще плащаш лихва като при лихвар.

При тези думи трепнах.

— Да, магистър Килвин.

— И накрая — продължи Килвин, като сложи огромната си ръка върху „уловителя на стрели“, — за колко пари мислиш, че ще се продаде нещо такова, ре'лар Квоте?