Всъщност цитатът беше от Греган Малкия, но не си направих труда да поправя графа.

— Хей, вие там! — извика ни от палубата на кораба един смугъл брадат мъж. — Чакаме един запилял се моряк и капитанът беснее като някоя грозна уличница. Кълне се, че ще тръгнем, ако до две минути не се появи. По-добре да сте на борда дотогава.

Той се отдалечи, без да дочака отговор.

— Обръщай се към него с „ваша милост“ — продължи Трепе, сякаш разговорът ни изобщо не е бил прекъсван. — И помни — ако искаш да те чуят, говори по-рядко. О! — той извади запечатан плик от вътрешния си джоб. — Ето ти препоръчителното писмо. Може да изпратя още едно копие по пощата, просто за да знае той и да те очаква.

Усмихнах му се широко и стиснах ръката му.

— Благодаря ти, Ден — искрено казах аз, — за всичко. Оценявам онова, което правиш за мен, повече, отколкото мога да изразя с думи.

Трепе махна небрежно с ръка.

— Знам, че ще се справиш блестящо. Ти си умно момче. Не забравяй да намериш добър шивач, щом стигнеш там. Модата ще бъде различна. Както казват: „Дамата се познава по обноските, а мъжът по дрехите.“

Коленичих и отворих калъфа. Преместих лютнята встрани, натиснах капака на тайника и го отворих. Мушнах запечатания плик на Трепе вътре, при кухия рог с рисунката на Нина и малка торбичка със сушени ябълки, която бях прибрал там. В сушените ябълки нямаше нищо специално, но по мое мнение, ако имаш тайно отделение в калъфа на лютнята си и не го използваш, за да криеш някакви работи, значи нещо не си съвсем наред.

Затворих закопчалките, които придържаха капака, след което се изправих и събрах вещите си, готов да се кача на борда на кораба.

Трепе внезапно ме хвана за рамото.

— Почти щях да забравя! В едно от писмата Алверон спомена, че младите хора в неговия двор играят комар. Той мисли, че това е жалък навик, затова стой далеч от тези неща. И запомни, че причината за големите наводнения е бавното топене на снега, така че човек трябва да е два пъти по-внимателен при постепенната смяна на сезона.

Видях, че някой тича надолу по дока към нас. Беше мъжът с изпито лице, който беше минал покрай двама ни с Елодин на Каменния мост. Стискаше под мишница увит в кърпа пакет.

— Предполагам, че това е техният липсващ моряк — бързо казах аз. — Най-добре да се кача на борда.

Прегърнах Трепе и се опитах да се отдалеча, преди да е успял да ми даде още някой съвет.

Но докато се обръщах, той ме хвана за ръкава.

— Внимавай по пътя натам — предупреди ме с разтревожено изражение. — Запомни, има три неща, от които се страхуват всички мъдреци — бурното море, безлунна нощ и гневът на кроткия човек.

Морякът ни подмина и се затича по подвижното мостче, без да обръща внимание на това как се друсат и тропат дъските под краката му. Усмихнах се успокояващо на Трепе и последвах мъжа. Двама жилави мъже издърпаха мостчето и аз помахах на Трепе за сбогом.

Разнесоха се заповеди. Мъжете се засуетиха и корабът започна да се движи. Обърнах лице надолу по течението на реката, към Тарбеан и към морето.

> 52.

> Кратко пътуване

Пътят ми не беше особено сложен. Трябваше да се спусна по течението на реката до Тарбеан през протока Рефтинг, след това да продължа покрай брега към Джунпуи и после нагоре срещу течението на река Аранд. Този път беше по-заобиколен, отколкото ако минавах през сушата, но в крайна сметка бе по-хубав. Дори и да си купех право да ползвам пощенските станции и да сменях конете при всяка възможност, пак щяха да си ми необходими почти три цикъла, докато стигна Северин по суша. И повечето от това време щях да прекарам в Южен Атур и Малките кралства. Само свещениците и глупаците очакваха, че пътищата в тази част на света ще са безопасни.

Пътуването по вода увеличаваше с неколкостотин километра разстоянието, което трябваше да измина, но на корабите в морето не им се налагаше да следват завоите и извивките на сухопътните пътища. И макар добрият кон да развиваше по-висока скорост от кораба, не можеше да бъде язден денонощно и без почивка. Придвижването с кораб щеше да отнеме около дванайсет дни, в зависимост от времето.

Друга причина да избера морския път бе любопитството ми. Никога не бях плавал по нещо по-голямо от река. Единственото, което ме безпокоеше, бе, че може да ми стане прекалено скучно, заобиколен само от вятър, вълни и компанията на моряци.

* * *

По време на пътуването възникнаха няколко злополучни усложнения.

Накратко те включваха буря, пирати, предателство и корабокрушение, макар и не точно в този ред. Освен това от само себе си се разбира, че извърших много неща — някои героични, други необмислени, а трети находчиви и дръзки.

Случи се така, че по пътя бях ограбен, давен и оставен без пукната пара по улиците на Джунпуи. За да оцелея, просих за коричка хляб, откраднах обувките на един мъж и рецитирах поезия. Последното разкрива най-добре отчаяното положение, в което бях изпаднал.

Ала тъй като всички тези събития нямат много общо със същината на нашата история, ще трябва да ги подмина заради по-важните неща. С няколко думи — бяха ми нужни шестнайсет дни, за да стигна до Северин. Малко по-дълго, отколкото бях планирал, но пък през цялото пътуване нямаше и един миг, в който да се почувствам отегчен.

> 53.

> Отклонението

Минах с куцукане през портите на Северин. Бях облечен в дрипи, нямах никакви пари и бях гладен.

Гладът ми е познат. Познати са ми безбройните смътни усещания, които той предизвиква в тялото. Точно този глад не беше толкова ужасен. Преди един ден бях изял две ябълки и малко осолено свинско, така че усещането не беше толкова мъчително. Не беше като онзи глад, който те кара да се чувстваш слаб и разтреперан. Щяха да минат поне около осем часа, преди да стане такъв.