— Все още ли се надяваш на това? — попитах аз. — След случилото се в Требон? След като не ти се е обаждал повече от месец?

— Той просто си е такъв — сви рамене Дена. — Казах ти, че е потаен тип. За него не е странно да отсъства за продължителни периоди от време.

— Имам приятел, който се опитва да ми намери покровител — споделих аз. — Мога да го помоля да потърси и за теб.

Тя вдигна поглед към мен, но очите й бяха непроницаеми.

— Много мило от твоя страна да смяташ, че заслужавам повече, но всъщност не е така. Имам хубав глас, ала това е всичко. Кой би наел недообучена музикантка, която дори няма свой собствен инструмент?

— Всеки, който има уши да те чуе — отвърнах аз — и очи да те види.

Дена сведе поглед и косата й се спусна над лицето като завеса.

— Много си мил — тихо рече тя, а ръцете й помръднаха някак неспокойно.

— Какво развали нещата с Келин? — попитах аз и насочих разговора към по-безопасна тема.

— Това, че прекарвам твърде много време в разговори с други господа, които ме посещават — сухо отвърна тя.

— Трябваше да му обясниш, че аз далеч не съм благородник — казах аз. — Това можеше да го успокои.

Но знаех, че не аз бях проблемът. Бях успял да я посетя само веднъж. Дали Амброуз не беше този, който я е посещавал? Лесно можех да си го представя как седи в богато обзаведената стая, а проклетата му шапка е небрежно закачена на стола, докато пие топъл шоколад и разказва шеги.

Ъгълчетата на устните на Дена се извиха нагоре.

— Възраженията му бяха насочени предимно към Джефри — обясни тя. — Очевидно от мен се е очаквало да седя кротко и тихо, сама в своята малка кутия, докато Келин не дойде да ме потърси.

— Как е Джефри? — попитах аз от учтивост. — Успя ли да задържи в главата си повече от една мисъл едновременно?

Надявах се да я накарам да се засмее, но Дена само въздъхна.

— Успя, но нито една от тези мисли не беше особено удачна — поклати глава тя. — Дойде в Имре, за да си създаде име с поезията си, но вместо това си загуби ризата на комар.

— Тази история вече съм я чувал — отбелязах аз. — В Университета се случва непрекъснато.

— Това беше само началото — поясни тя. — Разбира се, той реши, че ще може да си върне парите обратно. Първо отиде в заложната къща. После взе пари назаем и загуби и тях. — Махна примирено с ръка. — Макар че, ако трябва да съм честна, не ги загуби на комар. Някаква кучка го измамила. Престорила се на многострадалната вдовица.

— На какво? — погледнах я озадачено аз.

Дена ми хвърли кос поглед, после сви рамене.

— Това е проста измама — отвърна тя. — Млада жена застава пред някоя заложна къща, трепереща и обляна в сълзи. Когато се появи някой богат господин, тя му разказва как е дошла в града, за да продаде годежния си пръстен, защото имала нужда от пари за данъците или за да върне дълга си на някой лихвар. — Дена нетърпеливо размаха ръце. — Подробностите нямат значение. Важно е, че когато е дошла в града, е помолила някой да заложи пръстена вместо нея, защото, разбира се, тя не знае как да се пазари.

Дена спря пред витрината на една заложна къща, а лицето й се бе превърнало в маска на страдание.

— Мислех, че мога да му се доверя! — извика с престорен глас тя. — Но той просто го заложи и след това избяга с парите! Пръстенът е ето там! — Тя посочи с драматичен жест към витрината на заложната къща, след това вдигна пръст и продължи: — За щастие обаче той е продал пръстена за част от истинската му цена. Това е семейна ценност, която струва четирийсет таланта, но заложната къща го продава за четири. — Дена се приближи до мен, сложи ръка върху гърдите ми и ме погледна с широко отворени умоляващи очи. — Ако купиш пръстена, можем да го продадем за поне двайсет таланта и аз веднага ще ти върна твоите четири. — Тя отстъпи назад и сви рамене. — Нещо в този дух.

— И как някой може да те измами така? Аз ще се усетя веднага щом отидем при оценител.

— Те не действат така. — Дена вдигна очи към небето. — Ще се договорим да се срещнем утре по обяд. Но докато пристигна, ти вече ще си купил пръстена и ще си избягал с него.

Внезапно ми просветна.

— А ти ще разделиш парите със собственика на заложната къща?

— Знаех си, че рано или късно ще се сетиш — потупа ме по рамото тя.

Виждаше ми се доста добре обмислен номер, с изключение на едно нещо.

— Изглежда, че в такъв случай за съучастник ще ти е нужен специален собственик на заложна къща, на когото да можеш да се довериш и едновременно с това да е измамник.

— Така е — съгласи се тя. — Обаче тези места обикновено са белязани.

Дена посочи горната част на вратата на близката заложна къща. Върху нея имаше поредица от знаци, които лесно можеха да бъдат сбъркани за драскотини в боята.

— А! — възкликнах аз и се поколебах за момент, преди да добавя: — В Тарбеан знаци като тези означаваха, че на такова място може безопасно да се търгува със… — опитах се да намеря подходящия израз — … стоки със съмнителен произход.