Там пристъпи напред, така че гърдите на двамата сега бяха само на сантиметри

разстояние. Той се надвеси над Темпи.

— Ще започнем с това, че ще те набием с камшик до кръв. След това ще те наритаме.

После ще започнем отначало, за да сме сигурни, че не сме пропуснали нещо. — Докато

изричаше последните думи, той нанесе удар с чело в лицето на Темпи.

Затаих дъх и преди да успея отново да си поема въздух, боят беше приключил.

Когато брадатият наемник нанесе удара си с глава, очаквах, че Темпи ще политне назад

със счупен нос, от който се стича кръв. Но Там се оказа този, който се олюля назад, като

ревеше от болка и стискаше лицето си, а между пръстите му бликаше кръв.

Адемецът пристъпи напред, сложи ръка върху врата на едрия мъж и без усилие го блъсна

към пода, където той се просна с широко разперени ръце и крака.

Без всякаква следа от колебание Темпи се обърна и изрита блондинката в бедрото, като я

накара да залитне. Докато жената се олюляваше, той и нанесе рязък удар с юмрук по главата

и тя се строполи неподвижно на земята.

Тогава плешивият пристъпи към него с протегнати напред ръце като професионален

борец. Бърз като змия, той хвана адемеца за рамото с едната си ръка, а с другата сграбчи

врата му.

Честно казано, не знам какво се случи след това. Последна бъркотия от движения и

накрая се оказа, че Темпи е хванал мъжа за китката и за рамото. Плешивият ръмжеше и се

бореше, но адемецът просто изви ръката му и го накара да се наведе, докато мъжът се озова с

лице към пода. Тогава Темпи го изрита в крака и онзи се строполи на пода.

Всичко това се случи за по-кратко време, отколкото ми е нужно, за да ви го разкажа. Ако

не бях толкова смаян, щях да започна да ръкопляскам.

Там и жената лежаха на пода с неподвижността на хора, изпаднали в безсъзнание. Но

плешивият ръмжеше нещо и понечи несигурно да се изправи на крака. Темпи пристъпи по-

близо до него и безразлично му нанесе прецизен удар в главата, след което проследи как

мъжът се свлича отпуснато на земята.

Разсеяно си помислих, че това е най-учтивият удар с юмрук, който някога съм виждал.

Наподобяваше внимателния удар с чук, който дърводелецът нанася върху пирон —

достатъчно силен, за да вкара пирона докрай, но не толкова, че да нарани дървото около

него.

В стаята стана много тихо. Накрая високият мъж, който беше отказал да се бие, вдигна

халбата си за поздрав и разля малко от нея.

— Браво на теб! — гръмогласно извика той на Темпи и се разсмя. — Никой няма да ти се

разсърди, ако теглиш един шут на Там, докато си лежи долу. Бог му е свидетел, че е

направил предостатъчно, за да си го заслужи.

Темпи погледна към мъжа на земята, сякаш обмисляше дали да не го направи, след това

поклати глава и тихо се отправи към масата ни. Очите на всички все още бяха вперени в

него, но погледите далеч не бяха толкова мрачни колкото преди.

Адемецът се върна на нашата маса и попита:

— Наблюдаваше ли гърба ми?

Погледнах го безизразно и след това кимнах.

— Какво видя?

Едва тогава разбрах какво всъщност има предвид той.

— Гърбът ти беше много изправен.

Одобрение.

— Твоят гръб не е достатъчно изправен. — Той изпъна дланта си и я наклони на една

страна. — Затова се спъваш при кетан. Това е…

Темпи погледна надолу и не довърши, когато забеляза ножа, полускрит в опърпаното ми

наметало. Той се намръщи. Наистина се намръщи с лицето си. За пръв път виждах да го

прави и ми изглеждаше твърде заплашително.

— Ще говорим за това по-късно — каза той, а ръката му направи жест: голямо

неодобрение.

Почувствах се по-сериозно смъмрен, отколкото ако бях прекарал цял час „върху

роговете“, наведох глава и прибрах ножа.

* * *

Вървяхме мълчаливо в продължение на часове, с раници, натежали от провизиите, когато

Темпи най-сетне заговори:

— Има нещо, което трябва да те науча.

Сериозно.