таван и високо над тях се виждало странно небе, пълно с непознати звезди.

Всичко в нея било малко изкривено. През прозореца на една стая се виждали пролетни

цветя, а прозорците от другата страна на коридора били покрити със зимен скреж. В балната

зала можело да е време за закуска, а близката спалня била потънала в мрак.

Тъй като нищо в къщата не било истинско, нито прозорците, нито вратите пасвали както

трябва. Те можели да бъдат затворени, дори залостени, но не се заключвали. И понеже

къщата била голяма, тя имала много врати и прозорци и затова можело да се влезе или да се

излезе от нея по много начини.

Джакс не обърнал внимание на нито едно от тези неща. Вместо това той се затичал към

върха на най-високата кула и допрял флейтата до устата си.

В чистото нощно небе се разнесла сладостна мелодия. Тя не била проста като птичите

трели — това била музика, която се изливала от разбитото му сърце. Била силна и тъжна.

Пърхала като птица със счупено крило.

Като я чула, луната слязла до кулата. Бледа, кръгла и красива, тя се изправила пред

Джакс в цялото си великолепие и за пръв път в живота си той изпитал трепета на радостта.

Тогава там, на върха на кулата, те започнали да разговарят. Младежът и разказал за

живота си, за облога и за дългото си самотно пътуване. Луната го слушала, усмихвала се и се

смеела.

Но накрая погледнала с копнеж към небето.

Джакс знаел какво означава това.

— Остани с мен — умолявал я той. — Мога да съм щастлив само ако ти си моя.

— Трябва да тръгвам — отвърнала тя. — Небето е моят дом.

— Аз ти направих дом — заявил момъкът и посочил просторната къща под тях. — В нея

има достатъчно небе за теб. Празно небе, което цялото е твое.

— Трябва да тръгвам — повторила луната. — Нямаше ме твърде дълго.

Той вдигнал ръка, сякаш се канел да я сграбчи, след това спрял.

— Спалнята ти може да гледа към зимата или към пролетта, или към каквото пожелаеш.

— Трябва да тръгвам — казала отново тя и вдигнала поглед към небето. — Но ще се

върна. Аз съм вечна и непроменлива. И ако свириш отново с флейтата си за мен, ще те

посетя отново.

— Аз ти дадох три неща — рекъл той, — песен, дом и сърцето си. Щом трябва да си

тръгнеш, няма ли и ти да ми оставиш три неща в замяна?

Тя се засмяла и сложила ръце на хълбоците си. Била гола, както е гола луната.

— Какво е онова, което имам и мога да ти оставя? Ако е нещо мое, поискай ми го и аз ще

ти го дам.

Джакс усетил как устата му пресъхнала.

— Първо, бих искал да докосна ръката ти.

— Една ръка докосва друга и аз изпълнявам желанието ти.

Тя протегнала гладката си и силна ръка към него. В началото му се сторила хладна, а

после удивително топла. Кожата по ръцете му настръхнала.

— После бих искал да те целуна — продължил той.

— Една уста вкусва друга и аз изпълнявам желанието ти.

Тя се навела близо до него. Дъхът и бил сладък, устните и твърди като плод. От

целувката и момъкът останал без дъх и за пръв път в живота му устата му се извила в

някакво подобие на усмивка.

— А какво е третото нещо? — попитала луната.

Очите и били тъмни и мъдри, а усмивката и — съвършена и многозначителна.

— Името ти — изрекъл на един дъх Джакс, — с което да мога да те наричам.

— Едно тяло… — започнала луната, пристъпила нетърпеливо напред и след това

направила пауза. — Само името ми? — попитала тя и плъзнала ръка около кръста му.

Младежът кимнал.

Тя се навела още по-близо и с топлия си дъх прошепнала в ухото му: „Лудис“.

Тогава Джакс извадил черната желязна кутия, затворил капака и така хванал името и

вътре.

— Сега знам името ти — отсякъл той. — Значи имам власт над теб. И казвам, че трябва

да останеш с мен завинаги, за да съм щастлив.

Така и станало. Кутията в ръката му вече не била студена. Била топла и в нея той можел

да почувства името на луната, което пърхало като нощна пеперуда, блъскаща се в стъклото

на прозорец.

Може би момъкът затворил кутията твърде бавно. Или може би твърде бавно спуснал