— Чужденецът взе парите от откупа. Върни ги, братовчедке, дай ги на баща ми — каза Еди.

— Вече е твърде късно за това. Парите платиха свободата ти.

— Трябваше по-рано да се усетя, че тези хора не биха се спрели пред нищо.

— Кои са те? — попита тя. — Какви са тези монголци?

Едуард сви рамене.

— Аз съм само куриер, предавам съобщения. Откъде да знам? Ще ти кажа едно обаче: онзи мъж беше зъл, в очите му се четеше смърт.

— А тази фабрика? — продължи да разпитва Грейс. — Видях я на видеозаписа…

— Виждала си видеозаписа? — изуми се Лу и скочи на крака.

— Къде е това? Къде се намира фабриката? — попита Грейс. Мястото, където и да беше, явно бе в центъра на проблема…

Изведнъж я опръска нещо топло. Едуард Лу се люшна напред и главата му тежко тупна на мръсния килим.

Клейт Данър стоеше зад него, все още стиснал дървената закачалка за дрехи. Канеше се да замахне и да го удари втори път.

Грейс скочи на крака и го хвана за китките, предотвратявайки втори удар. Очите на Данър блестяха от ярост.

— Спри! Спри! — изкрещя тя.

Но Данър беше достатъчно едър и я изблъска настрана.

— Достатъчно! Достатъчно!

Данър беше объркан, полусънен… Очите му не можеха да се фокусират. Не й отговори нищо. Изглежда, дори не я беше чул. Дали не ходеше насън? Дали не бе изпаднал в наркотично състояние, причинено от травмата? Опита се отново да удари Лу по главата с окървавената закачалка, но усилието явно го беше изтощило и гневът му се изпаряваше… Грейс успя да се пребори и да изтръгне закачалката от ръцете му. Данър се препъна, опря гръб в стената и се свлече на пода, заравяйки лице в шепите си.

— Всичко ще бъде наред — успокои го тя.

Едуард Лу обаче остана да лежи в безсъзнание на пода, с кървяща рана на главата. Всъщност братовчед й изглеждаше полумъртъв.

17:45 часа

Нокс пристигна в бункера с две чанти спортни дрехи и два чадъра. Почука на вратата и Грейс му отвори, а в погледа й се четеше отчаяние.

— Не внимавах достатъчно! — каза тя, щом Нокс видя лежащия и окървавен Едуард Лу. Личеше си, че е в безсъзнание. До него беше разхвърляна изцапана с кръв тоалетна хартия, която Грейс бе използвала, за да го почисти и превърже. — Приятелят ти се събуди разярен — добави тя.

Нокс разбра. Данър все още седеше, облегнат на стената и заровил лице в дланите си. Спеше ли? Лу лежеше по гръб на пода, а главата му бе подпряна изправена на стената. Окървавената закачалка беше захвърлена на пода.

— Исусе Христе! Само допреди час той го защитаваше! — изуми се Нокс.

— Може да е в шок. Кой знае? Сега искаше да го убие.

— Мамка му!

— Еди е в безсъзнание. Ранен е много лошо — каза Грейс.

— Не, не, не… — измърмори, объркан, Нокс, прокарвайки пръсти през косата си.

— Еди… всичко е било негова идея — продължи тя. — На стола не е било издраскано 44, а инициалите LH — Лу Хао. През цялото време ни е насочвал към Лу.

Двамата си поговориха за няколко минути и Грейс му преразказа краткия разговор с братовчед си. Имаше повече въпроси обаче, отколкото отговори.

— Ще го измъкнем оттук — обеща Нокс и потупа вътрешния джоб на якето си. — Дискът с видеозаписа е в мен. С него ще можем да откупим свободата на Дулич. Трябва да се обадя на Козловски. Ако някой може да го уреди… — не довърши мисълта си той и добави: — Освен това купих сухи дрехи за всички ни. Тръгваме след пет минути.

Четиримата с Данър и Лу се преоблякоха в чисти дрехи и си сложиха бейзболни шапки. Нахлупиха шапката на Лу ниско, така че да скрият раната му. Очите му бяха отворени, но мозъкът му даваше заето и той не можеше да каже и дума. Задължително беше възможно най-скоро да получи медицинска помощ.

Данър все още беше в шок, а очите му се взираха тъпо в пространството. Опитите на Нокс да го заговори не доведоха до нищо, освен няколко отнесени погледа.

— Ще пътуваме по двама с наведени глави. Ще ми трябва помощ с Лу. Разбираш ли? — попита Нокс.

Данър кимна.

— Ако още веднъж се опиташ да му сториш нещо, ще отговаряш пред мен — предупреди го Нокс.

— Съжалявам, шефе — отвърна Данър, проговаряйки за пръв път от няколко минути.

Нокс го потупа разбиращо по рамото.

— Не се тревожи, почти приключихме. Дръж се! — окуражи го той.

Данър отново кимна.

Грейс отправи към Нокс угрижен поглед — трябваше да се справят с един, който едва се крепеше в съзнание, с друг, тежко ранен, и с трети, който се намираше в болница.